— Всичко по реда си, скъпи. — Но изглежда, й стана приятно. — Има ли нещо по-специално, което искаш да ти донесем, като дойдем?
— Само спалнята ни.
— Непоправим си! — Но изглежда, й стана още по-приятно. — Между другото, само преди няколко минути твоят млад приятел Ромеро дойде да си вземе дрехите. Решил да мине днес вместо утре. Изглеждаше много нетърпелив. Мисля, че не си прав за момчето. Държането му беше безупречно.
— Той е ненадминат артист. Какво е мнението на Каролайн за него?
— Тя не го видя. Нали знаеш как е тези дни. Щом чу звънеца, се затвори в стаята си. Той попита дали може да си облече новите дрехи в банята. Когато се появи, изглеждаше доста симпатичен посвоему. Отправи към мен странна молба. Каза, че е оставил всичките си стари дрехи в банята, и ме помоли да ги изгоря.
— Ако е бил облечен, както се носи обикновено, никак не е странно. Стига за него. Ти как си?
— Отлично. — Тя се поколеба. — Трябва да ти призная нещо. Мисис Ферис, нали си я спомняш, директорката на училището на Каролайн, ми се обади миналата седмица и ме попита дали бих могла да ходя веднъж седмично и да давам частна уроци на учениците. Каза, че мога да използвам кабинета по музика. Нямало да бъдат много. Ще оставя само най-добрите си ученици.
— Защо го наричаш признание?
— Защото не съм ти казвала. И без това си имаше достатъчно грижи.
— Ти искаш ли да приемеш?
Лесли отново се поколеба.
— Да — отговори тя — Смяташ ли, че в Дънбъри ще имат нещо против?
— Сигурен съм, че ще може да се вмести в програмата ти. Днес ще попитам.
— Не си прави труда, ако е проблем, мили.
— Не е никакъв проблем.
— Това значи, че ще трябва да преспивам някъде в Ню Йорк през нощта.
— Мисля, че няма да умра за една нощ.
— Нали не се претоварваш много?
— Изобщо нищо не правя. Вчера пих чай с останалите преподаватели, а момчетата ще пристигнат едва утре. Вече намерих един як футболист, който си предложи услугите да ни премести пианото. Мисля, че мястото ще ни хареса — каза той с цялата искреност, която можа да изстиска от себе си.
— Не се съмнявам. — Лесли не изглеждаше много убедена. — Сега в Ню Йорк е прекрасно. Циганско лято.
Не му каза защо смята, че трябва да го информира за времето.
— Чувала ли си се с Джими и Елинор?
— Нито съм ги чувала, нито съм ги виждала. Но ще се опитам да накарам Джими да дойде с нас в училището. Този разговор сигурно струва цяло състояние. Ще запазим новините, за когато се видим. Дочуване, мили.
— Дочуване, любима — прошепна той. Една нощ седмично, спомни си като затваряше.
На вратата се почука и той извика:
— Влез.
Влезе пълничка жена с широки черни памучни панталони и силно опънат пуловер върху огромния й отпуснат бюст. Носеше голяма пазарска чанта, имаше розово лице и изрусена коса.
— Добро утро, мистър Странд — поздрави тя. — Аз съм мисис Шилър. Вашата чистачка. Надявам се, че заварихте всичко наред.
— Отлично, отлично — Странд се ръкува с нея. Ръката й беше мека, но силна. — Ще трябва да оправяте само едното легло. Жена ми ще дойде след няколко дни. Днес ще пристигнат две от момчетата. Казват се Ролинс и Ромеро и са разпределени в трета стая.
— Момчетата сами се грижат за стаите си — поясни мисис Шилър. Гласът й бе дрезгав като на страстен пушач. — Аз от време на време пооправям общата всекидневна, когато съвсем настане безредие. И понякога поглеждам горе дали някоя от стените не е рухнала. — Тя се усмихна. Усмивката й беше топла, майчинска. — Тая сутрин минах през трапезарията и забелязах, че ви нямаше на закуска. Мъжът ми работи в кухнята, той е хлебар и аз му помагам, докато всички преподаватели се съберат. Искате ли да ви заредя хладилника с някои продукти, закуски, плодове, разни такива неща? Докато дойде жена ви.
— Би било много мило от ваша страна.
— Ако искате да ми направите списък…
— Вземете каквото решите, нямам претенции — рече Странд. Не спомена, че би искал да има вкъщи бутилка уиски. Сам ще си я купи. Не знаеше дали жената е дискретна и не искаше да й дава повод да разправя, че новият учител по история пие.
— Нещо по-специално, което да ми поръчате? — попита тя.
— Нищо. А, да — моля ви, не пипайте нищо по бюрото ми, независимо колко разхвърляно изглежда.
Мисис Шилър отново се усмихна.