При едно от посещенията си в Ню Йорк обядвала с Линда Робъртс, която й казала, че има вероятност да замине за Франция за една седмица или десетина дни, и поканила Лесли да я придружи. Уверих Лесли, че от училището сигурно ще й дадат отпуск и че пътуването ще й се отрази добре, но тя отвърна, че било изключено. Когато се опитах да я убедя, тя загуби търпение и попита дали не искам да се отърва от нея. Отрекох това като пълна глупост, но макар да ми е неприятно да го призная, краткото й отсъствие сега ми действа успокояващо. Дава ми възможност, от която се възползвам, да размишлявам на спокойствие поне веднъж, да си седя на бюрото в стаята и да мисля за незначителните събития, през тази есен.
След мача, в който Ромеро се появи за първи път на игрището в отбора на Дънбъри, всички отидохме да вечеряме в мотела, където бяха отседнали Хейзън и Конрой. Облечен спретнато и с вратовръзка, Ромеро се настани до Каролайн. Те, изглежда, проявяваха интерес един към друг и Хейзън ги остави да разговарят, като само от време на време ги поглеждаше внимателно. На другата сутрин, преди да си замине за Ню Йорк с Лесли и Каролайн, той ми каза, че държането на Ромеро му е направило добро впечатление, и ме помоли да разпитам Каролайн какво е нейното мнение за момчето. Аз нямах възможност да говоря с нея, преди да тръгнат, но поръчах на Лесли да свърши тази работа и да разбере каквото може.
По това време още не бяхме получили мебелите си от Ню Йорк и трябваше да спим с Лесли в едно легло, но след онова, което се бе случило в Тур, лежахме колкото може по-раздалечени един от друг и не смеехме да мръднем. Не говорихме нищо на тази тема, макар и двамата да знаехме, че в края на краищата ще трябва да стигнем до някакво решение по въпроса за сексуалните си желания и за невъзможността да се преструваме, че въздържанието не е променило характера на нашия брак. Независимо от всичко на сутринта се събудихме прегърнати.
Той остави писалката си. Беше писал повече от час върху старото бюро на светлината на настолната лампа. Чувстваше се уморен, но знаеше, че няма да може да заспи, и седеше отпуснат на стола си, взирайки се през прозореца.
Първият за сезона сняг бе започнал да се сипе в ноемврийската тъмнина. В останалата част от къщата светлините бяха изгасени и шумът от радиоапаратите и касетофоните и трополящите стъпки на момчетата над жилището на Странд най-после бяха утихнали. Когато Лесли си беше вкъщи, тя не можеше да дочака този блажен момент, в който врявата се превръщаше в тишина. Обикновено в тези часове Странд просто седеше в някое голямо кресло и четеше или гледаше огъня, който смекчаваше студените есенни вечери, когато къщата изстиваше, след спирането на парното отопление за през нощта.
Стори му се, че чува шум от спираща пред къщата кола. Приличаше на мотора на стария фолксваген, който Лесли караше. Той скочи, отиде до прозореца и погледна навън с мисълта, че Лесли сигурно е променила решението си да преспи в Ню Йорк. Но навън нямаше никаква кола, само падащият сняг и тъмният училищен двор, брулен от вятъра. Той въздъхна и се върна на бюрото си.
Беше чул същия шум вечерта, когато Лесли се върна от Аризона и почти тичешком се спусна към вратата да я посрещне. Спомняше си, че и двамата се хвърлиха в прегръдките си, без да ги е грижа дали момчетата ги гледат, или не. Тя светеше от удоволствие, че отново го вижда, и от изражението й той разбра, че пътуването й е минало добре.
Седяха прегърнати на канапето до късно след полунощ, и тя му разказваше как е било в Аризона.
— Каролайн е сигурна, че там ще й допадне. Колежът й хареса — много е хубав и въобще не прилича на Сити Коледж, а и другите момичета от нейния етаж в общежитието са приятни и мили. Говорихме ли, говорихме — до безкрайност. Това, че бяхме съвсем сами няколко дни, без другите от семейството, които да ни отвличат вниманието, сякаш отприщи някакъв бент. Може би е трябвало да го правим и двамата по-често и с трите деца.
— Какво толкова имаше да ти каже?
— Ами, на първо място, че твоят мистър Ромеро й е направил много силно впечатление.
— Ръсел ще се зарадва да го чуе. — Странд не беше съвсем сигурен, че и той се радва чак толкова. — Какво й е направило впечатление? Че тичаше като луд във футболния мач ли?