Хляб по водите

— Да, той е мой приятел.

— От време на време ходите в къщата му в Истхамптън, а понякога се виждате и в Ню Йорк, така ли?

— Точно така.

— Той е идвал да ви види третата събота през септември с жена ви, дъщеря ви и един от секретарите си?

— Да, дойде да гледа един футболен мач.

— И обядвахте заедно в училищната трапезария?

— Аз седях на масата с момчетата си, а той седя на масата за гости.

— С мисис Странд и дъщеря ви?

— Да.

— Те от двете му страни ли седяха?

— Не си спомням.

— На мача вие бяхте до него, като отидохте там заедно с дъщеря си, така ли?

— Да.

ФБР сигурно специално обучава агентите си как да задават безсмислени въпроси, рече си Странд, но скри раздразнението си от двамата мъже.

Сега тъмнокосият агент продължи с въпросите. Ако затвореше очи, Странд нямаше да може да различи гласовете им.

— Видяхте ли го да разговаря с един господин на име Хиц от Вашингтон?

— Да.

— Къде?

— На масата за гости.

— Познавате ли мистър Хиц?

— Едва, по-късно се запознах с него. Синът му, както знаете, е в моя пансион и бащата дойде за малко при мен след мача и ми се представи, като попита как върви момчето.

— Чухте ли нещо от разговора на мистър Хейзън и мистър Хиц на обяд?

— Те бяха на двайсетина метра от мен, а освен това в трапезарията беше доста шумно. — Сега вече показа, че е ядосан. — Какво можех да чуя?

— Но мисис Странд е могла да чуе евентуално за какво са разговаряли?

— Евентуално, да.

— Мисис Странд тук ли е? — Русият отново пое инициативата.

— Тя е в Европа.

— Може ли да ви попитам какво прави в Европа?

— Контрабандира наркотици. — Странд веднага съжали, че се е пошегувал, като видя изражението на лицата им. — Извинявайте. Държах се несериозно. Не съм свикнал е полицейски разпити. На почивка е.

— Кога ще се върне? — Тонът на русия не се промени.

— След две-три седмици. Не знам точно.

— Това навик ли й е да си взема две-три седмици отпуска по средата на срока и да зарязва часовете си?

— За първи път се случва.

Странд реши да се сдържа.

— Не излизат ли скъпо такива екскурзии?

— Да, ужасно.

— Имате ли някакви допълнителни доходи?

— Малка пенсия от нюйоркската училищна система. Нужно ли е да отговарям на такива въпроси?

— Днес не — отговори русият. — Може би по-късно. Под клетва. Жена ви има ли някакви други доходи, освен онова, което получава в Дънбъри?

— Дава уроци по пиано веднъж седмично в града. Понякога родителите й изпращат малки суми като подарък.

— Малки ли? Колко малки?

— Ами малки. — Изведнъж той реши да им се опъне. — Много малки.

— Бихте ли назовали някаква цифра?

— Не.

— А от мистър Хейзън получава ли подаръци?

— Той й даде една кола на заем. Фолксваген комби, модел 1972 година, с който да ходи до Ню Йорк и обратно и да пазарува тук в градчето.

— И нищо друго?

— Нищо.

— Да не би мистър Хейзън да финансира тази екскурзия в Европа?

— Не.

— Вие ли давате парите? — намеси се изведнъж другият агент, като че ли внезапно бе съзрял някакъв проблясък в тъмнината.

— Не.

— Кой тогава?

— Когато се върне, можете сами да я попитате.

— Бихте ли били така добър да ни кажете къде е отседнала в Европа? Имаме агенти, които ще й спестят бързото завръщане вкъщи, за да разговаря с нас.

— Нямам намерение да й развалям почивката за нещо, което изобщо не я засяга. Казах ви, че е в Европа. Повече нищо няма да научите.

Двамата агенти се спогледаха, като че ли бяха спечелили една точка и се поздравяваха взаимно.

— Нека се върнем малко назад, мистър Странд — продължи спокойно русият. — Вероятно на обяда мисис Странд е седяла до мистър Хейзън. После всички сте вечеряли заедно в „Червеният покрив“. Така ли е?

— Да.

— Мистър Хиц беше ли с вас?

— Не.

— Можете ли да кажете със сигурност, че не сте чули мистър Хейзън и мистър Хиц да говорят, за някаква сделка, докато сте били с него този ден?