— Нали не смяташ да го молиш да ти даде пари на заем? Аз няма да отида, ако…
— И това не — прекъсна я Странд. После й разправи за плана на Хейзън за спортна стипендия. Тя го слушаше с широко отворени очи. — Той вече е говорил със своя приятел от училището — продължи Странд — и те могат да уредят един техен бивш възпитаник, който е бил в отбора им и живее в Ню Йорк, да се види с теб и да ти засече времето. Ако гледаш сериозно на цялата работа, съветвам те да потренираш малко.
— Сериозно гледам — отвърна тя. — И още как.
— Ще говоря с шефа на катедрата по физическо възпитание във вашето училище и може би те ще се съгласят да те потренират малко.
— Звучи абсурдно — рече Каролайн, като клатеше учудено глава. — През целия си живот съм бягала само веднъж и то с момичета, на които им трябва най-малко една седмица, за да обиколят квартала, и за това някакво си скапано училище ще ми плаща цели четири години? Мисля, че мистър Хейзън се е пошегувал е теб, татко.
— Той не е такъв човек — забеляза Странд. — Няма значение с кого си бягала — важно е с какво време. — Странд стана. — Впрочем името на училището е Тръскот. И мистър Хейзън каза, че има солиден селскостопански профил. Ако си убедена, че искаш да опиташ, ние с майка ти ще направим всичко възможно, за да ти помогнем. Ако нищо не стане, ще потърсим друго.
Каролайн имаше замислен вид и потриваше носа си.
— Аризона — рече тя. — Звучи прекрасно. Сто процента. По дяволите, ще тичам като луда.
— Можеш да поговориш с мистър Хейзън за това — добави Странд на излизане от кухнята, — след като свършите работата си в полицията утре сутринта.
Но на другата сутрин Каролайн не успя да говори с Хейзън, защото, след като посочи момчето с посинелия пресен белег на челото и гърбицата на носа му и каза много спокойно: „Да, сигурна съм, че това е момчето с ножа“, тя започна да пищи, като притисна с длани очите си, сви се надве и започна да се гърчи. Тя продължаваше да пищи, когато Странд я изнесе на ръце от участъка, а Лесли и Хейзън забързаха до него. Конрой ги чакаше с мерцедеса и веднага я откараха в кабинета на доктор Принз. Той й сложи една инжекция и след малко тя притихна на кушетката с широко отворени очи, втренчени в тавана.
Каролайн не ходи на училище още два дни, не излизаше от къщи, тиха и унила, стаята й беше отрупана с цветя и с пръснати навсякъде кутии от шоколади, които Хейзън й бе изпратил. Той се обаждаше по два пъти на ден да пита как е. При едно от обажданията си спомена, че неговият приятел от Тръскот уреждал някой от Ню Йорк да провери Каролайн, когато тя се почувства готова да покаже какво може. Хейзън също искал да я види, но се отнесе с разбиране, когато Лесли му обясни, че засега най-добре би било да не я закачат.
После, в четвъртък сутринта, докато Странд закусваше, Каролайн влезе в кухнята, облечена за излизане. Тя си тананикаше нещо, бузите й бяха възвърнали цвета си и заяви на Странд, че отива на училище.
— Сигурна ли си, че е редно? — попита Странд. — Все пак минали са само няколко дни. Може да изчакаш до понеделник.
Каролайн поклати глава.
— Повече не ми се стои вкъщи. Не се тревожи, татко, вече излязох от дупката. Не знам какво ме прихвана там — в участъка, — като видях онзи ужасен белег на главата на момчето и осъзнах, че аз съм го направила. А той беше толкова малък, приличаше на уплашено дете. И ме гледаше със странен, недоумяващ поглед, сякаш не можеше да разбере защо постъпвам така с него. И как онзи следовател го стисна за ръката като с белезници и щяха да го пъхнат зад решетките само защото едно глупаво бяло момиче го е натопило… Толкова бях объркана, татко — каза тя, опитвайки се да сдържи сълзите си, — че можех само да се разпищя.
— Не мисли за това. Направила си, каквото е трябвало. А сега си го избий от главата.
Каролайн бавно кимна.
— Ще се опитам. Но да знаеш, че вече няма да стъпя в парка. — Докато тя пиеше сока си и вареше яйца, той отиде в стаята и събуди Лесли да я пита дали е съгласна Каролайн да излезе.
— Тя го е преживяла вече — рече Лесли, след като помисли малко. — Или се прави, че го е преживяла. Както и да е, най-добре е да я оставим да се държи нормално или поне така, както тя смята за нормално.
Все пак Лесли се облече набързо, и под предлог, че трябва да отиде рано да пазарува, изпрати Каролайн до училището. Преди да излезе, каза на Странд, че смята да покани Хейзън на вечеря. Сигурна била, добави тя, че ще приеме — което той и направи незабавно и с удоволствие.