— Забелязал съм. Ах, едва не забравих, имам няколко билета за концерт, за балет и за театър, които са се натрупали и няма да мога да използвам. Ще ви ги пратя по някого.
— Прекалено сте любезен — отвърна Странд, но се зарадва веднага, като си помисли какви вечери ги очакват с Лесли.
— Глупости Алън — възрази Хейзън. — Ще се чувствам виновен, ако пропаднат.
— Все пак благодаря.
— Ако нещо се случи в мое отсъствие, обадете се на Конрой в кантората.
Странд се запита дали Конрой, който определено имаше вид на човек, нуждаещ се от развлечения, получава някога безплатни билети от шефа си.
— Сигурен съм, че нищо няма да се случи — отвърна той.
— За всеки случай — каза Хейзън. — Е, бъдете здрави и предайте моите сърдечни поздрави вкъщи.
Сърдечни, помисли си Странд, като оставяше слушалката. За първи път чуваше Хейзън да употребява тази дума. Просто преносен израз. Нищо повече.
Хейзън беше в мерцедеса до Конрой на волана, когато спряха пред блока им точно в четири и половина. Странд, Лесли, Каролайн и Джими го чакаха. Елинор заминаваше за Гърция следващата седмица и имаше да върши толкова много неща, че не й бе възможно да дойде с тях.
Джими беше взел китарата със себе си. Когато Странд запротестира, Джими му заяви, че когато били последния път у Хейзън, по време на обяда Хейзън му казал, че чул младежите да говорят с възхищение за изпълнението на Джими в бара в Бриджхамптън и искал да го чуе как свири.
— Добре. Вземи я. Но, за бога, недей да свириш, ако не те помолят специално.
Лесли се притесняваше, че трябва да отмени уроците си още една събота, но възторгът на Каролайн от предстоящата почивка бе заразителен и сега Лесли поздрави сърдечно Хейзън, когато слезе от колата с Конрой да им помогне да сложат чантите си в багажника. Следобедът беше топъл и задушен и по радиото бяха обещали същото време през следващите два дни. Джими изрази гласно онова, което всички чувстваха, като се измъкваха към океана:
— В такова хубаво време толкова симпатични хора… и това ако не е истинско събитие!
Когато пристигнаха в къщата, беше още светло и все така горещо.
— Имаме предостатъчно време до вечеря — каза Хейзън. — Предлагам на всички да се топнем в океана. Да измием града от душите си.
Дори Странд одобри идеята след тежкия работен ден. Близките му знаеха как изглеждат краката му, а досега сигурно и Хейзън вече се бе досетил, че няма телосложение на спортист. Когато се събраха на плажа след петнайсет минути, Каролайн и Джими се втурнаха сред вълните с бурни радостни викове. Хейзън се устреми към океана, сякаш възнамеряваше да го подчини с ударите си, а Странд и Лесли го наблюдаваха как силно плува в импровизирано състезание с Каролайн, която имаше привидно лесен стил, но цепеше водата със солидна бързина.
Лесли изглеждаше приятно закръглена в черния си цял бански костюм, краката й бяха стройни и розови на светлината на залязващото слънце. Тя не бе така пълна като жената от картината на Реноар, която висеше в стаята им, но помисли си с одобрение Странд, ако Реноар беше жив сега, щеше да се радва да я използва за модел. Лесли влезе спокойно, но после се гмурна под една вълна и заплува методично към Джими, който шляпаше малко зад линията, където се разбиваха вълните. Странд пристъпи внимателно със съзнанието, че банските гащета се подмятат около кльощавите му крака. Но щом влезе, стана му леко и весело, студената вода приятно щипеше кожата му. Той плуваше, блъскайки водата — веднъж Елинор бе описала стила му като най-бавния австралийски кроул в историята на плуването.
Слънцето беше слязло ниско на хоризонта, когато излязоха от водата, Странд леко потрепери и забеляза, че и Лесли трепереше, докато се бършеше с кърпата. Усмихнаха се един на друг.
— Чувствам се десет години по-млад — каза той.
— Какъв лукс — рече тя и изтръска морската вода от косата си, — да трепериш в такъв горещ ден.
Когато Странд слезе във всекидневната, като остави Лесли да се приготви за вечеря, Хейзън беше вече там с питие в ръката. Бе облечен с яркочервени панталони, риза с отворена яка и ленено сако. Беше им казал, че е поканил малко гости на вечеря, и Странд се облече старателно със сиви памучни панталони и син блейзър, които Лесли му бе изгладила носеше и вратовръзка.
— Ще пийнете ли с мен? — попита Хейзън и вдигна чашата си.
— Засега не, благодаря — отвърна Странд. — Чувствам се твърде добре, за да пия.