— Как?
— Събрах ги всичките в един ден — отвърна тя. — През лятото е лесно. Толкова много хора са извън града.
Той кимна.
— Как е вкъщи?
Добре — рече Лесли. — Мисис Къртис бърше прахта три пъти седмично.
— А Каролайн?
Лесли се подвоуми.
— Вчера разбра, че са я приели в Аризона. Нямало да отиде, ако ти не си съгласен.
— Съгласен съм.
— Престана да играе тенис. Подари всичките си дрехи за тенис и ракетата на една приятелка.
— И защо го е направила?
— Било й омръзнало да играе. — Лицето на Лесли беше сериозно и тя се извърна на другата страна, докато говореше. — Според мен просто омилостивява боговете. — Гласът й звучеше глухо. — Отказа се от това, което обича, в замяна на нещо по-скъпо… да продължавам ли да ти обяснявам?
— Не.
Известно време мълчаха, ръката на Лесли почиваше в неговата. Всяка възраст изисква своята своеобразна саможертва, помисли си той. Ако умре, дъщеря му дали ще си поиска обратно хубавите бели къси панталонки, памучните блузи и ракетата, разочарована от боговете? Каква атавистична набожност я бе подтикнала към това трогателно и смешно детско отричане?
— А Джими? — попита Странд. Ако и Джими се е отказал от китарата си, как ли ще я оценят боговете спрямо тенис ракетата?
— Той е в Ню Йорк — отвърна Лесли. — Имаше уговорка да се види с Хърб Соломон. Ако щеш вярвай, Джими се притесняваше сам да се обади на Соломон и Ръсел уреди срещата.
— Може би трябва да сключим договор с Ръсел за една година да стане главен управител на цялото семейство — каза Странд. — Чудя се как сме се оправяли досега без него.
— Радвам се да видя, че се възстановяваш — рече Лесли. — Започваш да си връщаш чувството на неблагодарност.
— Достатъчно благодарен съм. — Странд помълча, преди да продължи. — Поне така ми се струва. Трябва да му благодариш от мое име заради всички. Той ме прекъсва всеки път, щом помисли, че се каня да заговоря за това.
— Знам. Не дава и да се спомене. Аз се опитах един-два пъти. Отряза ме. Не разбрах дали се разсърди, или се смути.
— Каза ли ти, че е дал хиляда долара на Конрой и златна гривна на Линда Робъртс, дето ме измъкнаха от морето?
— Не — отвърна Лесли, — но те ми казаха.
— Не ти ли се струва странен този начин да даваш компенсация на хора, които все пак са рискували живота си, за да спасят един сравнително непознат човек?
— До известна степен да — призна Лесли. — Такъв му е стилът. Той е затворен човек. Не може да показва чувствата си, а само да ги демонстрира. С пари, услуги… разни символи.
— Въпреки това кара ме да се чувствам особено. Като нещо в обявите за изгубени и намерени вещи: „Изгубен е учител на средна възраст, някъде в Антлантическия океан. Предлагаме възнаграждение, ако бъде върнат в приличен вид.“
— Никога не му показвай, че се чувстваш така. Щедростта е негово хоби, тя му помага да компенсира това, което изпитва към работата си. Онази вечер говорихме на тази тема и той сподели, че щедростта у един адвокат се смята за слабост. Ясно е, че не може да понася някой да го мисли за слаб човек.
— Той спомена, че сте обсъждали въпроса за училището — рече Странд, доволен, че паметта му се връща. — Каза, че си съгласна.
— Нещо повече дори. Целунах го за хрумването му.
— Не е необходимо да се стига до крайности — подхвърли сухо Странд.
— Това е най-доброто разрешение — добави Лесли. — За всички ни.
— Ти обичаш да живееш в Ню Йорк — каза той. — Как мислиш, че ще се чувстваш забутана в едно заспало градче, заобиколена от приблизително четиристотин пубертетчета?
— Няма да умра. Все едно, това не е от значение. Важното е ти да си жив и здрав. А Ню Йорк е само на няколко часа път. Ще се оправя.
— Може, когато онзи човек дойде да ме види…
— Мистър Бабкок.
— Да, мистър Бабкок. Може да реши, че не съм подходящ за тях.
— Не се безпокой. Аз говорих с него по телефона и той е възрадван, че ще отидеш да работиш при тях.
— Възрадван. Ама че дума.
Той въздъхна, погледна синята вода на басейна, безупречно чистите рогозки, белите дюни, блестящия океан.
— Знаеш ли, не можем да стоим тук до започването на учебната година. Едно е да дойдеш за уикенда и да останеш при непредвидени обстоятелства, друго е да…
— И за това няма да ти даде да се обадиш. Говорих с него или поне се опитах да го направя…