— И какво?
— Казах му, че ще те отведа обратно в града веднага щом може да ставаш.
— А той?
— Той ме попита дали искам да те убия — рече Лесли.
— Какви грижи започнах да създавам.
— Стига — сгълча го Лесли. — Естествено той преувеличава малко, но няма съмнение, че тук си безкрайно по-добре. Семейство Кетли, морският въздух. Вкъщи нямаме климатична инсталация, а в града е адски горещо. Ръсел каза, че най-малкото, което може да направи за човека, когото едва ли не е оставил да се удави пред очите му, е да те задържи тук.
— Той има странна ценностна система — забеляза Странд.
— Нямаше да е зле, ако имаше повече такива като него — отвърна Лесли. — Между другото, почти съм сигурна, че не е Линда Робъртс.
— Какво не е?
— Предполагаемата любовница.
— А, това ли?
Друг свят. Други хора.
— Защо не е?
— Хейзън само се грижи за нея — отговори Лесли. — И за парите й. Той е изпълнителят на завещанието на мъжа й, който й е оставил цяло състояние, но Ръсел сподели, че ако я зарежел сама да се оправя, досега нямало да има нито цент. Била готова да помогне на всеки, който й разкаже някоя нещастна история. Не можела да се отърве от разни паразити. На два пъти я предпазвал да не се омъжи за мъже, които се влюбвали в парите й. Грижи се за нея, защото мъжът й е бил негов много близък приятел, а тя имала добро сърце и била самотна. Затова говорела толкова много, когато й се удаде възможност. Още една проява на щедрост. В неговия стил: раздава времето си, обичта си, всичко.
— Такъв е наистина — съгласи се Странд. — Но защо това ще изключва?
— Видях го да се разхожда по плажа с Нели Соломон.
— Е, и какво?
— Един мъж и една жена вървят по особен начин, когато мислят, че никой не ги наблюдава.
— О, Лесли, ти пък.
— Той се е разхождал с мен по плажа — каза Лесли, — виждала съм го и с Линда Робъртс, и с Елинор. Уверявам те, че има разлика. Голяма разлика.
— Нали не клюкарстваш? — попита Странд, макар да знаеше, че Лесли никога не се занимава с клюки.
— Това е просто интуиция — отвърна Лесли. — Не го вземай за божествено откровение.
Но той беше сигурен, че е права. Изпита завист към Ръсел Хейзън и разочарование от Нели Соломон. Напречните течения около една маса на вечеря. Спомни си лекото ощипване на мисис Соломон под масата, когато мисис Робъртс направи забележката си за Франция.
— Блазе му. — Запита се дали Хърбърт Соломон е снизходителен човек. Не изглеждаше такъв. Странд нямаше нищо против никого. Сети се за неразпечатаното писмо от Джудит Куинлан и си спомни, че и той също не е невинен. Сексуалната революция с нейните лекомислени чифтосвания беше за младите. Неговото верую бе по-строго. Затвори очи, усещайки топлината на слънцето върху клепачите си, и известно време и двамата мълчаха.
Подхвана друга тема.
— Съжалявам, че развалих ваканцията на Елинор.
— Гърция няма да избяга до другата година — успокои го Лесли.
— Какво, помислила си е, че ще умра ли? — каза го със затворени очи. — Затова ли остана?
— Не зная какво си е помислила — отговори Лесли. — Просто заяви, че иска да остане. Сега е вече на работа. Не си взе допълнителната седмица. Струва ми се, че скоро ще чуем от нея важни новини.
— Като например?
— Например, че скоро ще се омъжи.
— Ти как се чувстваш?
— Както обикновено в такива случаи — и радостно, и тъжно. Много хубава двойка са…
— Това достатъчно ли е?
Лесли въздъхна.
— Сигурно ще разберем след двайсетина години.
— Ние бяхме наполовина хубава двойка — рече Странд.
Лесли се засмя.
— Обадих се на нашите да им съобщя за теб и те ти изпратиха много поздрави. Баща ми каза, че още първия път, когато те е видял, си е помислил, че не изглеждаш много здрав.
Странд се засмя едва-едва.
— Палм Спрингс не го е променил.
— Чудел се как всички в Ню Йорк не получават сърдечни удари. Според него трябва да се преместим в Палм Спрингс — действал чудотворно на сърцето.
— Предай му, че ще отида в Палм Спрингс, когато той се махне оттам.
— Виждам, че вече се оправяш — каза безгрижно Лесли.
— И без това не бях в Ню Йорк, когато се случи — рече Странд, — а на половината път за Португалия.