— Споделихме някои тайни — рече Странд и махна за довиждане на Соломон, когато той си тръгна.
Странд дълго време гледа към океана, после се пресегна разсеяно и си отчупи още едно парче хляб и отхапа, усещайки вкуса на смляното с камъни жито.
Омесен с любов.
Задряма. Спането, помисли си той, докато шумът от прибоя заглъхваше в съзнанието му, спането може да се превърне в постоянно занимание.
Събуди се от нечии гласове. Лесли и Линда Робъртс се качваха от плажа по стълбите на терасата. Лесли носеше статива и платното, на което бе рисувала, а Линда Робъртс — огромната кутия с боите и четките и палитрата на Лесли. И двете бяха боси, Линда — по розов бански костюм с волани, който показваше, че има хубава фигура — с дълги крака и тънка талия. Кокалестите рамене и малкият бюст бяха на мода, женското тяло имаше приоритет в списанията, в които високи, полугладни момичета позираха в последните модели рокли. У Странд още веднъж се породиха съмнения за Хейзън и Линда Робъртс. В днешно време мъжете си падаха по точно такива жени. А може би и двете — и мисис Соломон, и мисис Робъртс? Вероятно Хейзън не беше чак толкова самотен, колкото разправяше Соломон. Никак дори. Спомни си през мъглата от пяна как Линда Робъртс залиташе, блъскана от вълните, вдигнала ръка, готова да хвърли примката на спасителното въже, после как дойде на себе си замаян, легнал върху морския пясък, и усети устните й върху своите, които вдъхваха живот в дробовете му. Да, тя беше нещо повече от модерна. За хората не бива да се съди по това какво говорят на маса. Някой ден ще й каже какво мисли. Но ще трябва да бъдат сами.
Лесли беше облечена в къса памучна пола и широка плетена блуза, която откриваше ръцете й. Тя също беше започнала да хваща тен, който й отиваше.
— Как мина сутринта? — попита Лесли, като стигна до терасата.
— Чудесно — отговори Странд. — А при вас?
— В щастливо цапане — каза Лесли, остави статива на земята и подпря платното на един стол.
Странд видя, че тя просто беше нанесла очертанията на един пейзаж с дюни и сива къща в далечината и мацнала различни цветове тук-таме като означение с какво смята да ги запълни после.
— Аз не бих го нарекла цапане — обади се Линда Робъртс. — Просто не мога да се начудя колко е сигурна в това, което прави. Дори при моето постоянно дърдорене цялата сутрин.
— Не е дърдорене — каза Лесли на мъжа си. — Тя е ходила във всички музеи в Европа, които аз никога не съм виждала, и сега започвам да разбирам какво съм изпуснала. Линда, недей да скромничиш, ти толкова много разбираш от живопис.
— Ръсел не ме оставя на мира — рече мисис Робъртс. — Кара ме да купувам картини. Някои са много странни наистина. Той ме подтикна да купя част от галериите тук и в Париж. Каза, че трябвало да стана покровител на изобразителното изкуство. Покровителка? Никой не знае вече как се употребяват тези думи. Председател, председателка, директор, директорка. Светът прекалено много се усложни. Жени във военноморското училище. Нямате представа колко много писма получавам от разни женски организации, които искат да подкрепя абортите и бог знае още какво. Както и да е, беше ми много приятно да прекарам сутринта по този начин, като гледам как една хубава жена прави нещо и знае какво е то.
— Аз само се преструвах — рече Лесли.
— А отгоре на това и пианото — продължи мисис Робъртс. — Кара ме да се чувствам направо изостанала. А сега трябва да отида в селото да си направя косата. Плажът, слънцето и морето са чудесно нещо и аз съм благодарна на Ръсел, че ми предоставя къщата си, но това, което правят с косата, е направо грехота. Лесли, надявам се, че не съм те разтревожила… с това, за което говорихме.
— Не, разбира се — отговори рязко Лесли.
— Е, довиждане до обяд — каза мисис Робъртс и влезе в къщата.
— За какво става дума? — попита Странд. — За какво говорихте?
— За нищо.
— Кажи, Лесли. — Виждаше, че е разтревожена.
— Глупости — отвърна Лесли. — Така си говори. Шантави приказки. — Тя въздъхна. — Става дума за носа на Каролайн.
— Горката Каролайн — въздъхна Странд. — За колко неща трябва да отговарям. Линда говорила ли е с Елинор?
— Не. Сама си го е измислила.
— Е, и какво според нея може да се направи по този въпрос?
— Тя смята, че Каролайн трябва да си направи операция. Веднага. Преди да постъпи в колежа. Според Линда щяла да стане страшно красива и момчетата щели да се изпопребиват за нея.