— Направо съм очарован — успокои я предано Странд, без да преувеличава много.
— Защо не си вземем кола под наем утре сутринта и не отидем да видим замъците и да пийнем от хубавото бяло вувре? — предложи Хейзън. — А ако още правят музикални спектакли със светлинни ефекти, нашият приятел Алън ще може да си опресни знанията по френска история.
— В Шенонсо — обади се Странд, фукайки се малко — Екатерина Медичи заповядвала в двора да измъчват затворници, за да забавлява дамите и господата, които й гостували.
— Ах, тези кръвожадни французи! — възкликна Хейзън.
— От това, което съм чел — продължи Странд, — знам, че вече са преустановили тази практика. Поне като публично развлечение.
— Сега го правят за печалба. С американците. В търговията и политиката. Но след един-два века — каза Хейзън — може пак да подновят мъченията на затворници. Както и да е, това няма да се случи през следващите три дни, освен ако не се смени правителството. Какво ще кажете, ще можем ли да се приготвим до десет часа сутринта?
— Ръсел — обади се Линда, — толкова много си скитал тези дни, та си мисля, че би могъл да поседиш ден-два на едно място. Защо не отлетим за Ница и не отидем в моята вила в Мужен? Чух, че там сега времето е божествено и градината е най-хубава.
Хейзън се намръщи.
— Линда — произнесе той с изненадваща острота, Лесли й Алън не са прелетели пет хиляди километра, да киснат в някаква проклета градина. Те могат да седят в моята градина, колкото си искат, като се върнат. Пък й без това казах на пилотите, че три дни са свободни. Те имат нужда от почивка.
— Винаги можем да летим до Ница с „Ер Франс“ — отвърна Линда. — Като всички останали хора. А долината на Лоара ще бъде претъпкана с туристи. Ще имаме късмет, ако си намерим хотел.
— Остави ме аз да се грижа за това — каза Хейзън, повишавайки тон.
— Срамота е Лесли и Алън да се върнат вкъщи, без да са видели къщичката ми в Мужен — настояваше Линда. — Сигурно вече им е втръснало от хотели. Поне аз така се чувствам. Във Франция, освен хотели има и други неща.
— Би било срамота да се върнат в Америка, без да са видели Вердюн и Мон Сен Мишел, катедралата в Руан и пещерите в Ласко, и милион други неща — провикна се Хейзън, — но имат само две седмици. Боже, Линда, ти си ужасен инат.
— Лесли, Алън — обърна се Линда към тях. — Вие какво бихте искали да правите?
Лесли погледна бързо Странд, очаквайки някакъв знак. Странд би предпочел да си остане в Париж и да прави това, което правеше, откакто бяха пристигнали. Но раздразнението в гласа на Хейзън не беше за пренебрегване.
— Сигурен съм — отговори тактично той, — че Лесли много би искала да види къщата ти, Линда. Но знам, че ще съжалява, ако пропусне възможността да види замъците.
Лесли му отправи бегла усмивка на признателност.
— Ето — каза Хейзън със задоволство, — всичко е ясно. И без повече глупави спорове, Линда. Ако има нещо, което мразя, то е да се спори, когато си на почивка. Достатъчно спорове слушам в службата.
— Случвало ли ти се е да губиш някога, Ръсел? — попита тихо Линда.
— Не — засмя се Хейзън, възвърнал доброто си настроение.
— Радвам се, че не работя при теб — каза Линда.
— И аз. — Той се пресегна, взе ръката й и я целуна снизходително. — Значи… в десет утре сутринта. Спортно облекло…
— Лесли — каза Линда, — знаеш ли какво можем да направим, като се отървем от този грубиян — можем да го оставим да си върви сам в Америка със своята летяща играчка, да отидем двете до Мужен и да се върнем вкъщи, когато намерим за добре.
— Би било чудесно — отвърна Лесли, — само че аз ще трябва да се прибирам и да започвам да се приготвям за преместването. — Трябва да бъдем в Дънбъри до десети септември. Може би догодина. Тъкмо ще имаме какво да очакваме с нетърпение, нали, Алън?
— Аз вече го очаквам с нетърпение — Отговори Странд. Ако изобщо има друга година, помисли, си той, щом го каза.
Лежеше в леглото и гледаше как Лесли се реши по нощница пред огледалото на тоалетката.
— Хубава вечер, нали? — рече той.
— Много хубава — съгласи се тя. — Като всички останали. С изключение на лекото спречкване между Ръсел и Линда.
Известно време той лежа смълчан.
— Кажи ми — рече най-после, — правилно ли отговорих, че би предпочела да отидеш на Лоара вместо на вилата на Линда?