— Откъде знаеш?
— Линда ми каза. Последния път, когато са били заедно с Ръсел в Париж, младшата адвокатка също е била през цялото време там. Разведена.
— Разводът не е тежко престъпление. Повечето хора, които познаваме днес, са разведени.
— Просто си помислих, че може да ти е интересно. Изглеждаш толкова заинтригуван от тази дама, та реших, че може да те интересува и семейното й положение.
— Моля ти се, Лесли — каза раздразнено Странд, — просто се държа нормално учтиво.
— Всички се държат толкова нормално учтиво — в гласа на Лесли прозвуча опасна нотка. — „В мое присъствие винаги сте били образец на приличието, мистър Хейзън“ — изимитира тя английския акцент на мисис Аркур. — Мистър Хейзън! Мислиш ли, че и в леглото му вика мистър Хейзън?
— Престани, Лесли — сряза я Странд. — Говориш глупости.
— Я не ми дръж такъв тон! — извика тя. После се сви на стола, вдигна ръце, за да закрие лицето си, и се разплака.
Странд беше толкова слисан, че в първия миг не можа нищо да предприеме. После се приближи до нея, коленичи и я прегърна.
— Извинявай, мила. Май прекалено много ходихме на слънце днес и двамата сме се поуморили.
Тя отблъсна буйно ръцете му и продължи да плаче, размазвайки грима си.
— Остави ме! Остави ме на мира!
Той се изправи бавно и тръгна към вратата.
— Отивам долу — рече тихо. — Като слезеш, потърси ме в бара.
И затвори безшумно вратата зад гърба си.
Когато другите го намериха в бара, Лесли още не беше дошла. Прекара сам половин час, мъчейки се да разбере какво й става, но не успя да стигне до никакво заключение. Тя беше емоционална жена, но не и неразумна, така че нейното избухване бе необяснимо за него. Никога не й беше давал повод за ревност и винаги когато се бе случвало да се възхищава открито на някоя хубава жена, тя се шегуваше леко с него. Реши, че й са се струпали твърде много нови и различни впечатления за прекалено кратко време. На другите обясни, че Лесли е уморена и е полегнала за малко и могат да започнат вечерята без нея.
Бяха още на първото ястие, когато Лесли влезе в ресторанта. Беше се гримирала наново, усмихваше се и изглеждаше спокойна.
— Извинявайте, че закъснях — каза тя, като сядаше на стола, който Хейзън й подаде. — Денят беше дълъг. Умирам от глад. Всичко има прекрасен вид и аромат. Благодаря, Ръсел. Вие какво сте си поръчали, мисис Аркур? Изглежда особено хубаво.
— Топла местна наденица и топла салата от картофи — отвърна мисис Аркур.
— Чувала съм, че мъжете обичат жени с добър апетит — рече Лесли и Странд отново започна да се безпокои за нея. — И аз ще си взема същото. Много ще ви бъда благодарна, ако го поръчате вместо мен. С моя френски никога не знам какво са ми донесли, докато не го опитам.
Вечерята вървеше нормално, като през повечето време Хейзън и Линда говореха за вино и защитаваха провансалските вина, макар че Лесли каза две-три добри думи за някои марки калифорнийско бяло вино.
— Утре — обяви Хейзън, когато им поднесоха десерта — приключваме с разглеждането на забележителности. Мисис Аркур сподели, че има приятел в тази област, собственик на лозе и изба, където се бутилира вувре, било наистина много хубаво. Ще му отидем на гости сутринта и ще опитаме някои вина. Съгласни ли сте всички?
Всички бяха съгласни. Странд реши, че от утре ще започне да се обръща към мисис Аркур на малко име, ако изобщо разбере какво е то.
— Казва се Ларименди — обади се мисис Аркур. — Говоря за винаря. Той е баск, но се е влюбил в Турин. Бяхме състуденти в правния колеж, но той реши да зареже правото заради гроздето. Умен човек. Едва не се омъжих за него, като видях всички онези красиви бутилки в избата му. Очарователен е, но толкова много пие от собствените си произведения, че се съмнявам дали би имало особена полза от него като съпруг…
Докато тя говореше, Странд забеляза как една висока жена със сиво вълнено палто, което идеално подхождаше на сребристия цвят на косата й, влезе в ресторанта и се спря на вратата с такъв вид, сякаш търсеше някого. После се отправи към тяхната маса. При приближаването й към Хейзън, който седеше с гръб към залата, на Странд му направи впечатление, че тя е внушителна жена, с хубаво скулесто лице и дълъг остър нос, като в портретите на английските красавици от осемнайсети век. Тя спря зад Хейзън, изгледа го за момент, после се наведе и го целуна по темето.