Мисис Хейзън продължи да стиска ръката на Лесли.
— Ако някой си тръгне, предупреждавам ви, че ще започна да пищя — заплаши тя. — Силно.
Лесли се опита да си издърпа ръката и мисис Хейзън се разпищя. Писъкът й бе див, стряскащ и пронизителен като вой на сирена. Когато млъкна, в цялата зала цареше тишина и другите присъстващи седяха неподвижно, като че ли бяха замразени на местата си с някаква нова и опустошително скоростна технология. Мисис Хейзън се усмихна и пусна ръката й. — Мистър Странд, Ръсел, предлагам и вие да седнете. Ръсел, виното е близо до теб. — Тя взе една чаша от масата и я подаде на съпруга си. — Моля те, ако обичаш.
— Седнете, Алън — каза дрезгаво Хейзън. — Тази жена е луда. — Той също седна. Ръката му трепереше, докато изваждаше виното от кофата с леда и наливаше в чашата на мисис Хейзън.
Тя отпи изискано.
— Едно нещо трябва да ти се признае, Ръсел — винаги си разбирал от вина. Трябва да ви се извиня, дами и господа, за крайните мерки, които се наложи да предприема, но по-слабите мерки не успяваха, като например писмата, които оставаха без отговор по три години, и безбройните презокеански телефонни обаждания и сега може би това е единствената възможност да изразя какво мисля в присъствието на други хора, които, така да се каже, да бъдат свидетели и да могат после да разкрият истината, ако стане нужда. Ръсел… — Тя млъкна като оратор на трибуна и отпи още няколко глътки от виното си. — Ръсел, това, което искам да ти кажа, е, че ти давам възможност за избор. Готова съм на две неща. Ще заведа дело за развод със солидно, много солидно осигуряване, с огромно осигуряване, или ще се самоубия.
— Катрин — обади се Линда, — това е лудост.
— Линда — отвърна мисис Хейзън, — винаги си говорила прекалено много. Както виждам, не си се преборила с този навик. — После се обърна към Хейзън, който седеше със затворени очи и наведена глава като старец, дремещ в ъгъла. — Ръсел — продължи тя, — знаеш, че мога да се грижа достатъчно добре за себе си, така че не го правя от алчност. Откровено казано, искам единствено да те уязвя. За всичките години, през които си ме тормозил, пренебрегвал, презирал и любил, сякаш това е най-тежкото наказание, което трябва да изтърпиш…
— О, по дяволите — възкликна Хейзън, без да отваря очи и да вдига глава, — по дяволите, по дяволите, по дяволите!
— С една дума, тъй като вече не се надявам на нищо друго, искам да си отмъстя — продължи мисис Хейзън със зловещия равен тон, с който беше започнала тирадата си, като някой, който чете предварително приготвена и внимателно репетирана реч. — Да си отмъстя за това, че разруши семейството ни, че прогони дъщерите ми, като разруши цялата им самоувереност и ги превърна в празноглави долни уличници, чието единствено желание е да избягат колкото се може по-далече от семейството си. И най-накрая да си отмъстя, задето уби сина ми и после се опита да хвърлиш вината върху мен…
Най-после Хейзън вдигна главата си я изгледа свирепо.
— Ти го развали, ти го направи педераст, ти забавляваше извратените му приятели в собствения ни дом, ти знаеше, че си блъска хероин и бог знае какво още, и му даваше пари да си го купува…
— А ти го караше да се чувства безполезен. Ти не можа да го превърнеш в свой божествен образ и подобие на прочут капиталист — каза мисис Хейзън, думите бяха започнали вече да изскачат от устата й отмъстително, пукайки като счупено стъкло. — Затова го заряза и го остави да мисли, че никой не го е грижа дали е жив, или мъртъв.
Странд се опита да се свие в себе си, да стане невидим, да престане да чува и да разбира. Погледна Лесли. Тя плачеше със сгърчено лице. Два пъти сълзи за една вечер, помисли си той машинално. Само това можа да му хрумне.
Изведнъж тонът на мисис Хейзън стана делови.
— И така. Ако ми създадеш трудности при развода, ако щедростта ти не се прояви достатъчно, за да осигуриш жена си, ще се постарая да дам гласност на пълния списък на твоите завоевания — на всичките там глупави госпожи Аркур, секретарките, закръглените женички на нашите приятели, които толкова любезно подкрепяш в бизнеса и политиката, пухкавите артистки, които те утешаваха и ти помагаха да забравиш фригидните прегръдки на жена си. Имената им биха представлявали много интересно четиво в някои вестникарски рубрики.
— Ти си вещица — прошепна Хейзън.
— Ако е тъй, ти ме направи такава. За това също не мога да ти простя. Но да се върнем пак към списъка на покупките — каза мисис Хейзън почти радостно. — Можеш да задържиш къщата в Ню Йорк. Тя е гробница, пък и без това винаги съм я мразела, още от първия ден в нея витаеше светият дух на твоя любим баща. Но ще получа къщата в Хамптънс с всичко в нея.