— Благодаря ти — прошепна Линда.
— Не бива да го приемаш толкова навътре. Тази жена не е в ред. Нито един нормален човек няма да повярва на приказките й.
— Тя никога не е била добра съпруга — каза Линда. — Направи живота му ад. Просто не знам как я е търпял толкова дълго. Непрекъснато го унижаваше. Езикът й е остър като бръснач. Когато човек го попиташе в компания за някое дело, с което той се занимаваше — нали знаеш, за него постоянно пишат по вестниците, непрекъснато го търсят, при него идват за съвет едни от най-важните хора в страната — от търговията, от правителството, — и когато той започнеше да обяснява някоя юридическа подробност, за която са го попитали, тя открито му се присмиваше и подмяташе: „Престани да досаждаш на гостите ни. На всички е известно, че си най-големият мошеник в тази професия.“ Мошеник! Човек като Ръсел. Разбира се, тя беше за съжаление, след като загуби сина си по този начин, а и от дъщерите нищо не излезе, но все пак всичко си има някакви граници. Веднъж на вечеря у тях беше дошъл един сенатор, много уважаван човек, но мисис Хейзън не одобряваше партията, в която той членуваше, и когато спомена, че е гласувал за един законопроект, с който тя не беше съгласна, му каза право в лицето: „вие сте един отвратителен, проклет глупак“. Как можеш да очакваш човек да живее с такава жена? А освен това, независимо какво говори, тя беше тази, която го остави, а не той.
На вратата се почука и Странд отвори на сервитьора, който носеше уискито. Наля по една солидна доза и в трите чаши и подаде на Линда нейната. Тя изпи половината на една глътка и цяла потръпна.
— Ще ти призная нещо — рече Линда. — Не го обвинявам за мисис Аркур, нито пък за другите, които е имал. Независимо от всичко, Ръсел винаги е бил самата дискретност. Каквото и да е правел, с никого не го е споделял. Бях абсолютно втрещена, когато се появи с мисис Аркур. Сигурно е бил на границата на търпението си. Дори за това кратко време тя ми стана симпатична, наистина много симпатична. Толкова е хубава и внимателна. — Тя допи питието и протегна чашата си на Странд да я напълни. — Откровено казано, радвах се за Ръсел, никога не съм го виждала толкова весел досега.
Странд чу смях от банята и се извърна озадачен. Лесли влезе в стаята, като се кикотеше, оправила отново лицето си.
— На какво се смееш? — попита той, като се помъчи да не изглежда сърдит. При състоянието, в което се намираше Линда, смехът изглеждаше безсърдечен.
— Спомних си как ударих тази жена — отвърна Лесли и продължи да се кикоти. — Това беше един от най-удовлетворяващите моменти в живота ми. Счупих си един нокът заради нея. Не очаквах, че ще я ударя. Направих го машинално. Изпитах огромна наслада. А, уиски. Тъкмо то липсваше, че да стане вечерята още по-приятна. Може да се напия тази, вечер, за да отпразнувам. Алън, разчитам на теб да ме сложиш после да си легна. Знаех, че в Европа ще бъде много интересно, но никога не съм си представяла, че ще бъде чак толкова забавно. — Тя вдигна чашата си. — За моя нокът. И за художниците аматьори, за дребните даскали и тяхното домочадие. Започвам да харесвам компаниите на по-висшите класи, съвсем сериозно, толкова са изискани.
— Добре ли си! — попита я разтревожен Странд.
— Тип-топ — отвърна безгрижно Лесли. — Тази вечер бях толкова щастлива, че ще ми стигне за цялото лято.
Телефонът иззвъня и Странд го вдигна. Беше Хейзън.
— Алън — каза той, — искам да поговоря с теб, ако не възразяваш. Можеш ли да дойдеш в стаята ми? Сам, ако обичаш. Жените добре ли са?
— Мисля, че да. Пият.
— Не ги упреквам. И аз бих сторил същото, но се боя, че ще се обади язвата ми, ако опасенията ми вече не са се сбъднали.
Странд чуваше за първи път, че Хейзън има язва. Тази вечер посъбра доста нови факти.
— Ей сега ще дойда. Оставете ми малко пиене — помоли той Лесли и Линда.
— Предай моите поздрави на любовчията — обади се Лесли. Тонът й не беше приятелски. — Ние ще бъдем тук и ще чакаме следващия бюлетин от фронта.
Откривам също и някои нови неща за жена си, мислеше си Странд, докато вървеше по коридора към стаята на Хейзън. У нея се усещаше някаква грубост, която не беше предполагал, че притежава. Можеше и да се окаже полезна за преодоляване на изненадите, които я чакаха в живота, но не беше убеден, че това му харесва.
Вратата на Хейзън бе леко открехната, Странд почука и влезе. Хейзън се беше отпуснал дълбоко в един фотьойл със смръщено лице. Все още бе облечен с всичките си дрехи, но сакото и жилетката му бяха вече смачкани. Беше разкопчал яката си и разхлабил вратовръзката си, като че ли му бе трудно да диша, и нямаше обичайния си вид на човек, готов за заседание на управителен съвет или за реч пред съдебните заседатели. Той вдигна поглед, когато Странд влезе, и прокара уморено ръка през лицето си, намръщеното изражение изчезна й на негово място се появи смущение.