— Искам да ти се извиня за тази проклета вечер — каза той. Гласът му още беше дрезгав.
— Няма нищо. И по-лошо ми се е случвало.
— На мен пък не — рече Хейзън. — Тази жена е побъркана. Би ли могъл да забравиш някога безумния й писък?
— Беше в добра форма.
— Тя умира да прави сцени. Особено с мен. Това е любимото й развлечение. — Хейзън стана и дръпна яката си, с което я разхлаби още повече. Закрачи напред-назад. — Мисис Аркур си събра багажа и си отиде. Един бог знае къде ще се запилее в този час. Нямаше да ви упрекна, ако и вие бяхте направили същото. Е, утре няма да се ходи на никакви лозя. Хубаво е, че си с мен в този тежък час. След всичките ужасни обиди. Не знам какво щях да правя тази вечер, ако не можех да си поговоря с теб. Най-напред ти дължа някои обяснения.
— Нищо не ми дължиш, Ръсел.
Хейзън поклати глава и продължи да се разхожда.
— Вярно е за Барбара. Може би не постъпих разумно, че я доведох. Забелязах, че и на Лесли нейното присъствие не беше приятно.
Значи Барбара, помисли си Странд, най-после знам името й.
— Много съм привързан към нея. А освен това наистина имаше и някои правни въпроси, които трябваше да решим. — Хейзън говореше предизвикателно. — На никого не сме пречили. Тя е чудесна жена и просто не знам как някога ще мога да й се извиня за случилото се тази вечер. Тя дойде миналата година в Щатите по работа и прекара няколко уикенда на морето. Но боже господи, през цялото време там имаше поне пет-шест човека. Моите проклети любопитни съседи. „А и, разбира се, разни приятели в Америка бързо ме осведомяват какво правиш.“ — Той изимитира гласа на жена си. — „Десетки приятели.“ И всичко, което каза за теб и за семейството ти. Как е възможно някои да си помислят нещо лошо за това, че съм се сприятелил с хора като вас и от време на време ви помагам с туй-онуй? Абсолютно непонятно ми е. Няма вече нищо свято на този свят, Алън, и никаква вяра в доброто. Само злоба. Безкрайна злоба. Акулите, дето са пили виното ми и са пирували на масата ми, са готови да разкъсат един човек на парчета само заради удоволствието да поклюкарстват десетина минути за него, което изобщо не им влиза в работата, за нещо толкова невинно като първия дъх на едно новородено. Господи, може би ще е добре да й дам тази проклета къща. По дяволите дузината приятели.
Той беше започнал да се задъхва и да крачи все по-бързо и по-бързо.
— Наистина ли ще й дадеш къщата?
— Какво друго мога да направя? Заплахите й за самоубийство не са празни приказки. След като си тръгнахте, тя ми заяви, че вече се е свързала с един адвокат в Ню Йорк — познавам го и не бих го докоснал дори с десетметрова пръчка. Всичко била написала, буква по буква, и му дала указания да се погрижи да вляза непременно във вестниците, след като тя свърши със себе си. Името ми ще бъде окаляно, както и имената на много други хора и някои чудесни бракове направо ще отидат по дяволите. Ще трябва да се съглася. Ще бъда откровен с теб. Ненавиждам тази мръсница и бих се радвал да я видя мъртва, но ще се чувствам виновен цял живот, ако тя умре заради мен, заради няколко въшливи долара и една разнебитена стара къща, която и без това след две-три години ще я отнесе морето. Ще и дам каквото иска, дори да остана без пукната пара. Но това няма да се случи. Тя е била богата цял живот, ала трябва да видиш как светят очите й, когато заговори за пари. Ще й измъкна някой стабилен млад адвокат от моята кантора и тя ще се спазари. Когато види лакомствата да се люлеят пред очите й, мисълта за самоубийство няма да я мами вече чак толкова много, дори с това да можеше да ме унищожи. Ще се спазари и още как.
— Бих искал да можех да помогна с нещо — каза Странд, разтърсен от мъката на Хейзън.
— Но ти ми помагаш — отвърна Хейзън. Изведнъж той престана да крачи и с непохватен жест прегърна Странд през раменете, после бързо се отдръпна, сякаш смутен от тази проява на обич, и продължи да се разхожда, като че ли единственият начин, по който можеше да намали болката, стиснала го за гърлото, беше да се движи. — Самото ти присъствие тук, което ми дава възможност да ти се изплача, ми помага повече, отколкото можеш да си представиш. Господи, толкова дълго съм се сдържал, без да казвам на никого нищо за жена си, нито за недостойните си деца, за нищо. Бях на границата да избухна. Моят портативен харем! Линда Робъртс, за бога! Бихме могли да прекараме на пустинен остров двайсет години и пак не би ни минало през ума дори да се докоснем. Кучката му с кучка го знае не по-зле от нас, но иска да развали всички човешки отношения, които съм имал или бих могъл да имам. Имало е… и други. Признавам си… имало, е, да. Какво друго е очаквала? Тя престана да спи с мен още преди сто години, а дори и преди това, още от деня, когато се оженихме, като че, ли опитвах да се любя с буца лед. Преди да се оженим, не беше така, когато бащите ни — те бяха съдружници във фирмата — решиха, че няма да е зле да задържат парите в семейството, и си затваряха очите пред факта, че техният почтен син и излизаща за пръв път в обществото дъщеря се чукат под носа им. Боже, колко различна беше тя тогава, човек можеше да си помиели, че е най-страстната жена в леглото след Клеопатра. Но щом сложи халката на пръста си, когато се приближавах до нея, държеше се тъй, сякаш се опитвах да изнасиля монахиня. Как изобщо успяхме да създадем три деца, е едно от най-загадъчните неща в този проклет живот. И ето какво излезе накрая от тях, макар че вината за това може би не беше изцяло тяхна, при такава майка, изпълнена със злоба към баща им и безумно влюбена в рожбите си. Никога не можеше да им се угоди; и трите получиха по едно ферари още на осемнайсет години. Три ферарита, паркирани пред входа! Можеш ли да си представиш подобно нещо? Никой от тях не завърши колежа си. Тичаха при майка си разплакани, че учителите не били справедливи към тях, или че съучениците от класа не им допадали, или че през зимата искат да заминат за Европа с любовниците си. Любовниците в случая с любимия ми син бяха явно от мъжки пол. А на мен направо ми се смееха, когато се опитвах да ги вразумя. Майка им се смееше в един глас с тях. Причината не беше само в парите. Като гледах децата на мои приятели, които имат десет пъти повече пари от нас, и виждах, че са амбициозни, изпълнени с чувство за отговорност граждани, с които всеки баща би се гордял, и ги сравнявах с децата, които носят моето име, просто ми се плачеше. Отгоре на всичко да обвинява мен за смъртта на момчето! Аз трябваше да замина за Сан Франциско за няколко дни и си помислих, че ще бъде добре за него да дойде с мен, поканих го, но ми каза, че бил зает и не можел. Зает! Боже господи, та той само се мотаеше из къщи по цял ден. Никога не си правеше труда да си съблече пижамата или поне да се обръсне. Брадясал приличаше на някой отшелник. Твоите деца са различни и на теб сигурно ти е трудно да разбереш какво ми беше, но трябва да ти кажа, че се чувствах все едно пия отрова ден след ден, година след година. И ако си мислиш, че тя ме остави на мира, след като ме напусна и замина за Европа, много бъркаш. Обсипваше ме с писма, пълни с всякакви заплахи и обвинения, и най-ужасни гнусотии, не можеш нито за миг да си представиш колко деградирал е мозъкът на тази жена, като клоака е, честно ти казвам. Ако пощенските служители бяха отворили поне едно от писмата й, сигурно щяха да я арестуват, че изпраща нецензурни неща по пощата. Отначало й отговарях, като се опитвах да я убедя да престане, но се оказа безнадеждно. Би ли могъл да си представиш дори в най-невероятните си сънища, че това цвете на нюйоркското общество, тази възпитаничка на най-луксозния пансион в Швейцария ще напише със собствената си ръка на мъжа си и на бащата на своите деца, че е смрадлив долен мерзавец и лъжец, на когото трябва да отрежат тестисите и да му ги натъпчат в устата за вечеря? Накрая просто започнах да хвърлям писмата й, без да ги отварям, като я предупредих, че няма да се обаждам, когато ме търси по телефона. Почакай само да разбера кой в кантората й е казал, че съм в Тур. Който го е направил, така бързо ще бъде уволнен, че ще ахне, и ще се постарая никога повече да не си намери работа в този бранш.