— Не мислиш ли, че трябва да останеш със сестра си в такъв момент?
— О, тате, моля ти се — отвърна нетърпеливо Джими, — за едно насинено око?
— Как върви в службата? — попита Странд и смени темата, тъй като не желаеше да спори със сина си. Не бе успял да излезе наглава с него, откакто Джими бе навършил дванайсет години.
— Все още опипвам почвата — отговори Джими. — Попитай Соломон. Той знае по-добре от мен. Все едно, каквото и да смята, на мен работата ми допада.
Странд тъкмо се канеше да му каже, че не му харесва как изпуска думата „мистър“, когато говори за Соломон и Хейзън, но изведнъж се сети за телеграмата на Елинор. Покрай вълнението около нараняването на Каролайн тя съвсем му бе изскочила от ума.
— Виждал ли си Елинор? — попита той.
— Не — отвърна Джими. — Миналата седмица говорихме по телефона.
— И какво ти каза?
— Нищо особено — отговори небрежно Джими. — Същото както винаги. По гласа ми се било познавало, че не се наспивам достатъчно. Понякога ми идва наум, че тя се мисли за моя майка, а не за сестра.
— Каза ли ти, че ще се омъжва?
— Защо да казва такова нещо? — Джими изглеждаше искрено учуден.
— Защото се е омъжила преди четири дни. В Лас Вегас.
Джими се спря насред път.
— Майко мила! Сигурно е била пияна. Обясни ли ви защо?
— Хората обикновено не пишат такива неща в телеграма — отвърна Странд. — Изобщо цялото семейство е прекарало една наситена седмица.
— Не е лъжа. — Джими поклати смаян глава.
Те продължиха към мястото, където Конрой прибираше багажа им в колата пред входа.
— И къде са сега? Бих искал да й се обадя и да й кажа, че нейният любещ брат й честити събитието.
— Не можеш да й се обадиш. Не ни е писала къде са.
Джими пак поклати глава.
— Ама, че е потайно това момиче. Страшно потайно. — Той сложи внимателно ръка върху ръката на баща си. — Аз не бих се тревожил, тате. Всичко ще бъде наред. Джузепе е добро момче. Сигурно знаят какво вършат. Ще си имаш една малка тайфа ангелски бамбинчета, които да друсаш на коленете си.
— Просто нямам търпение да дочакам този миг — каза мрачно Странд, като се качваше в големия мерцедес, където другите се бяха настанили вече.
На лицето на Каролайн бе застинало упорито изражение и тя имаше нелеп вид с превръзката на носа и с подутото си посиняло око. Той се наведе и я целуна.
— Милото ми момиченце — промълви тихо.
— Моля ти се, остави ме на мира — процеди Каролайн и се отдръпна.
Групата, която потегли към града с голямата кола, не беше от най-щастливите.
Когато колата навлезе по моста в Манхатън, на Странд му хрумна, че от първата вечер, когато Хейзън дойде у тях, олюлявайки се, окървавен и зашеметен, той си има повече работа с лекари, отколкото през който и да било друг период от живота си.
3
Естествено, мислеше си Странд, докато слушаше лекаря, който им говореше бързо с маниера на най-добрия в професията, естествено, че е по-зле, отколкото изглежда. Бе настъпил такъв период, когато всичко е по-лошо, отколкото изглежда.
— Костта е доста раздробена и лявата преграда е запушена — каза лекарят на Лесли и Странд в елегантния си кабинет на Парк Авеню, където ги повика, след като видя рентгеновите снимки и прегледа Каролайн, която остави в съседната стая с някакъв асистент, за да й направи нова превръзка и да й вземе кръвна проба.
— Боя се, че това означава операция — продължи лекарят. Изобщо нямаше вид, че се бои. Ах, този английски език, помисли си Странд, е неговите учтиви двусмислици. — Ще трябва да изчакаме няколко дни, докато спадне отокът. Ще запазя операционната. В случай, че сте съгласни.
— Разбира се, че сме съгласни — отвърна Лесли.
Странд кимна.
— Ще трябва да остане само едно денонощие — добави лекарят. — Няма никакви причини да се тревожите, мисис Странд.
— Мистър Хейзън ми каза, че тя е във възможно най-добрите ръце — рече Лесли.
— Милият Ръсел. — Доктор Леърд се усмихна на този косвен израз на доверие. — А през това време ви съветвам да сложите младата госпожица да лежи и да я накарате да мълчи. Прекалено смела е за сметка на своето собствено добро. В Ню Йорк ли ще останете, или ще отидете във вилата на Ръсел на Острова?
— Ще бъдем в Ню Йорк — отговори бързо Лесли.
— Добре. Колкото по-малко се движи, толкова по-добре. — Той стана, за да покаже, че разговорът е свършил. Най-добрият лекар в професията няма време за празни приказки. — Ще ви се обадя, като уредя всичко в болницата „Ленъкс Хил“, тя се намира на две крачки оттук, на Седемдесет и седма улица, и ще ви кажа кога да доведете момичето. — Той ги изпрати до приемната, където седяха Линда и Хейзън. Линда нервно прелистваше някакво списание, а Хейзън зяпаше с безизразно лице през прозореца.