— Ръсел — рече лекарят, мога ли да ти кажа две думи в кабинета си?
Хейзън стана и излезе с него. Линда остави списанието и погледна въпросително Странд.
— Има известни усложнения — каза Странд. — Ще трябва да й направи операция.
— О, боже — възкликна Линда, — горкото момиче!
— Лекарят ни увери, че няма причини за безпокойство — обади се Лесли. — Сигурна съм, че си знае работата.
— Каролайн знае ли?
— Още не.
— Надявам се, че няма да се разстрои много.
— Когато чуе, че ако иска да диша нормално отсега нататък, трябва да я оперират, сигурна съм, че ще прояви благоразумие — каза спокойно Лесли.
Още чакаха Каролайн, когато Хейзън излезе. От изражението му не можеше да се разбере за какво се е отнасял личният му разговор с лекаря.
— Доктор Леърд спомена ли нещо, което не е казал на нас? — попита Странд.
— Нищо важно — отговори Хейзън. — Той няма време да лъже. Не, само ми каза, че в такива случаи с млади момичета, когато и без това се налага да оперира, винаги има възможност, ако пациентката иска, да направи в същото време и малка козметична корекция.
— Какво означава това? — попита подозрително Странд.
— Да направи носа естетически по-приятен за окото, така се изрази. Той прави много пластични операции и доколкото знам, клиентелата му е доволна.
— Защо не ни го каза на нас? — попита Странд.
— Според него понякога родителите били склонни да се обиждат от подобни предложения. Засяга се гордостта им. Той предпочита да се обидите по-скоро на мен, отколкото на него.
Странд погледна Лесли. Тя гледаше към Линда, Линда кимаше енергично с глава.
— Разбира се — добави Хейзън, — трябва да видите първо какво иска Каролайн.
— Аз знам какво иска Каролайн — каза Лесли. — Тя много ще се зарадва.
— Откъде знаеш? — попита изненадан Странд.
— Говорили сме си по този въпрос още много преди да заминем за Франция — отвърна Лесли с предизвикателен тон. — Много отдавна, когато Елинор подхвана тази тема.
— Защо тогава нищо не си ми казала? — искаше да знае Странд.
— Чаках сгоден момент — отвърна Лесли.
— И според теб този момент е настъпил сега? — Странд се помъчи да не повишава глас.
— Божа работа — рече спокойно Лесли. — Може би трябва да благодарим на това момче Джордж, че кара така.
— Според мен това са глупости. — Странд знаеше, че не изглежда убедителен.
— Алън — намеси се Линда, — моля те, не бъди толкова старомоден.
— Е добре, едно поне е сигурно — каза Странд, макар да знаеше, че е победен. — Аз сам ще говоря с момичето.
— О, Алън — възкликна нетърпеливо Лесли, — не драматизирай нещата. Тези работи се правят милион пъти в годината.
— Не и в моето семейство.
Той се упъти към вратата за един от вътрешните кабинети, когато Каролайн се появи с асистента, който се беше погрижил за нея. Върху носа и пострадалото й око се мъдреше нова превръзка.
— Как се чувстваш, мила? — попита я Странд.
— Загивам — отвърна Каролайн.
— Не ставай нагла. Прибираме те вкъщи. Хайде!
Странд отвори вратата и Каролайн, хванала майка си под ръка, излезе с Линда. Хейзън се забави малко, като че ли премисляше нещо.
— Тръгваш ли? — попита Странд.
— Да, да, разбира се. — Хейзън изглеждаше притеснен.
— Лекарят каза ли ти нещо повече? — Странд се чувстваше заобиколен от заговорници.
— Не, нищо — отвърна Хейзън. — Ще ти кажа някой друг път.
Какъв ден, боже, какъв ужасен ден, мислеше си Странд, докато двамата с Хейзън следваха другите към чакащата ги кола. Милиони хора по целия свят умират от глад и се избиват един друг, а ние сме седнали да се тревожим дали носът на едно момиче не трябва да е със сантиметър по-къс.
През следващите дни в жилището им настъпи хаос. Лесли започна веднага да събира багажа за преместването в Дънбъри и в апартамента настана бъркотия — навсякъде сандъци, кашони и талашит за предпазване на чиниите и картините, водеха се нескончаеми разговори между Лесли и Каролайн, която отказваше да излиза, докато цялото й лице е още в превръзки, за това какво да вземат и какво да изхвърлят. Обитаваха това жилище от двайсет и пет години и Странд се ужаси от огромното количество боклуци, които бяха натрупали. Лесли категорично му забрани да й помага, защото не искаше той да се преуморява, а и не можеше да намери нищо в бъркотията. Ню Йорк бе обхванат от гореща вълна, не се получи известие от Елинор, от Джими пък изобщо нямаше никаква полза, той се появяваше за малко от време на време и обсебваше телефона, когато си беше вкъщи, като много често дори не оставаше да спи, а нахлуваше рано сутринта само да се обръсне и облече за работа. Странд се дразнеше от противните навици на момчето, както тайно ги наричаше, но вслушвайки се в съвета на лекаря да не се вълнува, си мълчеше. Откри, че обикаля улиците на Ню Йорк, чете вестници, пие прекалено много кафета по кафенетата и се чувства самотен, объркан и безполезен. Обади се в кабинета на доктор Леърд да разбере колко ще струва операцията на Каролайн. Не успя да се свърже със самия лекар, но неговата сестра му отговори, и то така, сякаш и нея я прекъсваше насред операция, че въпросът бил вече уреден. Обади се в кантората на Хейзън да протестира, но му казаха, че мистър Хейзън бил извън града и нямали връзка с него.