Изгледа огромен брой филми, седнал сам в хладната тъмнина, за да избяга от горещината по улиците, но нито един не му хареса. Имаше едно предимство да си в Ню Йорк през август. То правеше перспективата да се измъкнеш от него приятна. Ако беше двайсетина години по-млад, каза си той, щеше да иде в покрайнините на града и да тръгне на стоп, накъдето му видят очите с първата кола, която го вземе.
Един следобед той се озова на улицата, на която живееше Джудит Куинлан. За малко не влезе във входа на блока и не натисна звънеца на апартамента й. Някои от филмите, които гледа, бяха изключително порнографски, съвсем в нов стил, и през тези дни, като добавка към общото му притеснение, го изпълваха необуздани еротични мечти. Посегна към дръжката на външната врата, но тутакси се дръпна. Представи си следното вестникарско заглавие: „Гимназиален учител намерен мъртъв в леглото на любовницата си“. Не беше живял по този начин, за да стигне до подобен край. Отпусна ръката си и отиде в парка, седна на една пейка и започна да наблюдава гълъбите, които, изглежда, не се притесняваха от горещината.
Един ден преди датата, определена за операцията, Джими се изнесе от тях. Надраска им някакъв адрес. „Чрез Лангман на Източна петдесет и трета улица“. Било удобно, заяви Джими, намирало се близо до бюрото на Соломон. Не им каза дали е мисис Лангман или мис Лангман, или мистър Лангман, а и Лесли, и Странд се чувстваха прекалено неудобно, за да го попитат. Изтърси им, че било крайно време да се махнат от старото си жилище. Да се живее в него, било все едно да носиш 1890 година на гърба си, така се изрази. Странд си спомни всички радости, всички скърби, които беше преживял в просторните, безразборно разположени стаи на апартамента — плача на децата, музиката от пианото, тихите следобеди, когато се вглъбяваше в книгите, миризмата на готвено, — и каза на Джими да си затваря устата.
В един дъждовен следобед двамата с Лесли откараха Каролайн в болницата с такси. Каролайн беше в такова весело настроение, като че отиваше на танци. Странд се питаше дали ще може да я познае след операцията. Най-добрият лекар в професията не беше се допитал до него с какъв нос да се появи тя накрая. Римски, чип, гърбав, като на Грета Гарбо, на Елизабет Тейлър, носа на херцогиня Де Алба или като на мисис Аркур?
Как ли ще изглежда? Лицето определя характера, независимо какво казват хората. Той я обичаше такава, каквато си беше, вярваше, че е красива, и знаеше, че и тя го обича. Не се ли беше отказала от страстта си към тениса като детинско жертвоприношение пред някакъв загадъчен олтар, за да откупи живота му? Дали в своето превъплъщение пак би пожертвала някога нещо за него?
Лесли седеше невъзмутимо от другата страна на дъщеря им в задушното такси и от време на време потупваше окуражително ръката на момичето. Нима бе живял цели двайсет и пет години с жена, лишена от всякакво въображение? Искаше му се Елинор да е с тях. Тя щеше да подметне нещо най-обикновено, остро и хубаво за душата му. Смяташе отсъствието й за измяна. Любовта изоставяше всички други задължения. Ще се наложи да й каже едно-две неща, когато най-после се появи. Проклинаше деня, когато влезе съвсем сам в океана. Сега, мислеше си той със самосъжаление, беше встрани от своя собствен живот.