Оставиха Каролайн да лежи в болницата, където щеше да прекара нощта, преди да я оперират на другата сутрин. Каролайн не скри желанието си да го отпрати по-бързо.
— Ти си увесил нос, татко — каза тя. — Защо не вземете да излезете с мама, да вечеряте някъде и после да идете на концерт? Карате ме да се чувствам виновна, като ви гледам да стоите тук с такъв вид, сякаш сирените вият и вие ме оставяте сама по време на някое въздушно нападение.
Жилището с пръснатите по пода книги, с навитите на рула килими и по-светлите петна по стените, където картините бяха висели години наред, вече не приличаше на дом. Когато обсъждаха дали да вечерят вкъщи, или да излязат навън, гласовете на Странд и Лесли кънтяха глухо в голите стаи. За първи път на Странд му липсваше шумът от китарата на Джими. Трудно му беше да прости на сина си безгрижното и коравосърдечно сбогуване. Младите, мислеше си той с горчивина, се отнасят с пренебрежение към вещите, без да разбират колко много любов може да се таи в едно раздрънкано пиано, някоя нащърбена ваза, одраскано бюро или в лампа, която четвърт век е светила над книгите.
Със семейството им беше свършено. Отсега нататък щеше да има само телефонни обаждания, набързо написани писъмца от Аризона, Джорджия, от някакъв адрес на Източна петдесет и трета улица. Децата порастват и си отиват. Такъв е законът на живота или поне на времето, но като всичко останало в нашия стремителен век и това прелетява с шеметно темпо. Всичко стана така бързо. Само за няколко седмици. Една вечер някакъв мъж нахлу с окървавена глава и всичко се обърна наопаки. Знаеше, че не е справедливо да вини Хейзън, но му беше трудно да бъде обективен.
Странд пусна нервно радиото. Предаваха вечерните новини. Бяха лоши, репортажи от хаоса. Спомни си една реплика от пиеса на Сароян: „Без почва под краката. До самото дъно.“ Изключи радиото и включи телевизора. Прозвуча тенекиен смях и той изгаси апарата, преди образът да се е показал върху трептящия екран.
Обиколи апартамента като някакъв призрак. Искаше му се да погледа албума, в който пазеха семейните снимки: двамата с Лесли на сватбата си, Каролайн в бебешка количка, Елинор с четвъртита академична шапка и наметало и с току-що получена диплома в ръка. Джими на колело. Но албумът беше прибран при другия багаж. Изведнъж апартаментът му стана непоносим. Отиде в кухнята, където Лесли отваряше консерви.
— Хайде да отидем да вечеряме навън — предложи той. — Искам да погледам други хора тази вечер.
За миг Лесли го изгледа странно, после остави отварачката за консерви, която държеше.
— Разбира се — отвърна тихо тя. — Можеш ли да почакаш само да си измия косата?
— Не съм гладен. Мога да почакам.
Винаги когато беше разтревожена, Лесли си миеше косата. Той осъзна, че спокойствието й е маска, която тя си слага заради него. Но ненавиждаше шума от сешоара й. Приличаше на бръмченето на зловещите мотори, които чуваше в сънищата си.
— Ще те чакам в „О’Конърс“. — „О’Конърс“ бе барът на ъгъла на тяхната улица. Той ходеше в него само два-три пъти годишно, когато имаше да съобщава неприятни новини вкъщи и искаше да отложи момента.
Лесли се приближи до него и го целуна по бузата.
— Не се поддавай на меланхолия, моля те, миличък — каза тя.
Но той само отвърна:
— Бих пийнал нещо. А вкъщи няма какво. Джими сигурно е правил доста шумни купони, докато ни е нямало.
— Едва ли са били чак толкова шумни. Ние не оставихме повече от половин бутилка скоч, когато заминахме за Европа.
— И така да е — рече Странд със съзнанието, че прекалява.
На излизане чу шуртенето на водата в банята. Когато Лесли дойде един час по-късно в „О’Конърс“, той седеше сам в празното барче и първата му чаша скоч беше още почти пълна.
Вечеряха в един ресторант наблизо, който по-рано им харесваше. В ресторанта, имаше две други двойки и собственикът, който ги познаваше, им каза:
— Догодина през август ще затворя. В Ню Йорк е отвратително през август.
След ястията, които бяха яли във Франция, храната им се стори безвкусна, а Лесли намери един дълъг косъм в салатата си.
— За последен път стъпвам в този ресторант — заяви тя.
„Последен“, помисли си Странд, започна да става една от най-употребяваните думи в нашия речник.