— Винаги си толкова мил, Линдън — каза тя.
— Опитвам се винаги да бъда мил с клиентите си — отговори той с усмивка.
— И успяваш.
Линдън я настани в личния си кабинет и тя веднага звънна вкъщи. Госпожа Креншоу й предаде, че Джой е излязъл.
В този момент й се искаше той да е вкъщи. Да говори с него и да му признае колко й липсва и как няма търпение да се озове в прегръдките му.
Миналата нощ правиха любов в игралната зала — той я подпря на масата за рулетка, вдигна полата й и я облада направо. Беше невероятно еротично.
Никога не можеше да предскаже сексуалното поведение на Джой. Понякога я караше да се чувства като курва, понякога — като истинска дама. Сливането на тези контрасти беше направо опасно, но примамливо.
Самата мисъл за него предизвика тръпка на възбуда.
Усмихна се. Джой я караше винаги да се усмихва и именно затова го харесваше толкова.
— Благодаря ви, че намерихте време за мене, задължен съм ви — каза Джой.
Нямам друг избор — кисело си помисли Куин Латимър и прокара ръка през оредялата си коса, докато гледаше Джой с подозрение, а в главата му се въртяха куп въпроси.
Джой отново се държа много неопределено, когато Куин го притисна, за да изкопчи повече информация за него.
— Сега започвам, нямам опит — обясняваше той.
Сигурно е така — помисли си Куин и се опита да проумее какво става напоследък с Лара. Най-напред тя настоя да участва в този мизерен филм, „Отмъщение“. Сега пък е издействала роля за гаджето си в него и очакваше той, Куин Латимър, да представлява този никому неизвестен актьор, макар много добре да знаеше, че той е педантично придирчив при избора на клиентите си и всеки ден отклонява актьори, които само изглеждат добре. А и Джой отговаряше твърде уклончиво, отказваше да даде каквато и да е информация за миналото си, не споменаваше името на агента, който го е представлявал в Ню Йорк. За Куин това беше много подозрително.
Той се облегна назад и огледа Джой от глава до пети. Трябваше да признае, че младежът изглежда много добре, но дали имаше и талант?
— Като начало трябва да направиш няколко нови снимки за досието си — каза той, докато барабанеше с четвъртитите си пръсти по бюрото. — Предполагам, ще идеш при Грег Горман… той се смята за най-добрия фотограф на мъже в града. Не е евтино, но определено си заслужава цената.
— И колко струва това „не е евтино“? — небрежно попита Джой.
— Кажи на Лара да му се обади — каза Куин. — Грег е влюбен в нея. Тя сигурно ще ви уговори среща.
Кой не обича Лара? — мина през главата на Джой.
— Вижте, господин Латимър — бавно изрече той. — Трябва да знаете, че много държа на Лара.
— Не се и съмнявам — съгласи се Куин.
— Имам сериозно намерение да се грижа за нея — добави Джой с дързък поглед.
— Мислиш ли, че Лара има нужда от подобни специални грижи? — попита Куин с иронично повдигане на веждите.
— Убеден съм — Джой се запита колко апетитни комисионни е изкарал този тлъст котарак от нея. — Понякога някои хора си мислят, че могат да се възползват от някоя жена — особено ако тя е известна.
— Моят съвет към Лара беше да не участва в „Отмъщение“ — надуваше се Куин. — Дори настоявах да си вземе заслужена отпуска, но ти знаеш що за човек е Лара, какъв инат е и никога няма да се вслуша в нечий съвет.
— Тя работи твърде много — каза Джой. — Ако съм до нея, няма да й позволявам да се товари толкова. Това е много сложна роля. И на всичко отгоре през половината време работи срещу имиджа си.
Куин взе решение да спечели Джой на своя страна. По-добре да са приятели, а не врагове с мъжа, който спи с най-печелившата му клиентка.
— Джой — обърна се към него много по-благоразположено, — ще направя каквото мога за твоята роля в „Отмъщение“. Предварително трябва да те предупредя — имат един направо несъществуващ бюджет.
— Ясно — Джой стана. — Лара ми спомена за това.
— Добре тогава. Но после да не се разочароваш.
Джой кимна. Ако не друго, то Куин говореше направо.
— Ще направя ония пилотни снимки, за които спомена.
— Колкото по-скоро, толкова по-добре.
Джой излезе от офиса на булевард „Сънсет“ и тръгна към колата на Лара, оставена зад ъгъла. Пред близкия рок-клуб група музиканти разтоварваха оборудването си. Доста нахакано момиче с прилепнало оскъдно облекло седеше на една от колоните и небрежно пилеше ноктите си. Хвърли му поглед и доста подканващо му се усмихна.