— Тази вечер се чувствам малко кофти — призна си той най-после и насочи към нея цялото си внимание, макар да не си направи труда да намали звука на телевизора.
— Защо?
— Защото днес ме отбягваш.
— Джой, какво говориш? — тя започна да обяснява, сигурна, че той не го казва сериозно. — Цял ден се занимавах с рекламата. Участвах в два филма, които скоро излизат на екран.
— Знам, знам… — Продължителна пауза. — Истината е, че може би ме е налегнала носталгията.
— Носталгия? — тя смръщи вежди.
— Липсват ми шумните улици на Ню Йорк. В Лос Анджелис не познавам никого.
— Ще те запозная с много хора.
Джой се изсмя иронично.
— О, да… И тези хора, с които ще ме запознаеш, сигурно ще си умират да ме срещат.
Тя реши, че разговорът не върви добре.
— И какво възнамеряваш да правиш тази вечер? — попита, за да смени темата. — Можем да излезем и да отидем някъде… където искаш.
— А ти какво смяташ да правиш? — той извъртя въпроса така, че тя трябваше да вземе решението.
— Нямам нищо предвид.
— Тогава ще си догледам мача — и той отново се обърна към телевизора.
Наистина ли му е липсвала? Не можеше да повярва, че цял ден беше мислила само за него, а сега, когато отново си е вкъщи, той се държи така с нея.
— Разбирам, че искаш да бъдеш сам — тя се опита да не изглежда обидена.
— Добре ли си?
— Да — каза тя. — Ще се видим по-късно.
Бързо изкачи стъпалата към спалнята си. Бяха разговаряли не повече от десет минути и лошото му настроение успя да я завладее. Какво беше направила? Дали не го бе обидила?
Но как може да го обиди? Той й натякваше, че му е уредила среща с агента си, че му е намерила роля във филма. А какво друго е очаквал да направи тя?
Може би не трябваше да му предлага да остане в дома й, а да отиде на хотел.
В този миг очите й се напълниха със сълзи. Тя толкова искаше всичко да е наред, а сега се съмняваше, че може да е сбъркала.
Влезе в банята, изправи се пред огледалото и се вгледа в изражението си. Лара Айвъри. Красива кинозвезда. Жената, която може да има всеки мъж. Да. Сигурно.
А истината е по-различна… Лара-Ан Милър… Знаеш коя е тя — детето, което гледаше как баща й убива майка й и брат й… После седеше в ъгъла, когато той си пръсна мозъка.
Едно сладко момиченце.
Една противна малка мръсница.
По дяволите! Сега нямаше време да окайва миналото си.
Върна се в стаята, отиде в кухнята и се натъкна на госпожа Креншоу.
— Къде са кучетата? — попита тя.
— Господин Джой смята, че за тях ще е по-добре повече да стоят навън — отговори й госпожа Креншоу.
— О, той го е казал, така ли? Е, добре, прибери ги отново вкъщи — веднага.
— Сега, госпожице Айвъри.
Той й бе казал, че обича кучета, а ги бе изпъдил далеч от дома. Какво означаваше това?
Имаше желание да слезе долу и да се скара с него. Ами ако го нарани? Ако той й каже: „Хубаво, явно не се получава, чао“? Беше ли готова за това?
Не. Не беше готова да се раздели с тази любов. Поне не в този момент. Трябваше им още време да се опознаят — тя щеше да осигури това време.
Ники и Айдън се отправиха към „Шато мармон“ с колата на Ники. Айдън затвори очи и през целия път изглеждаше така, сякаш спеше. Хм… — помисли си Ники, — той явно няма навика да се държи възпитано.
— Кукуригу! — извика в ухото му, когато пристигнаха.
— Уби ме — той потърка очи. — Енергията ти се изцежда, като не правиш нищо. Нямам търпение да започнем работа.
Седнаха на една уютна масичка. Айдън си поръча както обикновено „Джак Даниелс“, а тя — чаша червено вино. Той запали цигара и духна дима право в лицето й. Тя се закашля и замаха с ръце да го разсее.
— Съжалявам — но въобще не му личеше, че съжалява.
— И така — делово започна тя, — кажи какво те тревожи в сценария.
— Успива ме.
— Моля?
— Искам да се промени диалогът ми — да се напише отново и да се пооправи, за да върви гладко.
— Предполагам, не говориш сериозно.
Той дръпна от цигарата си.
— Даже ужасно сериозно.
— Ами, Айдън, не става. Започваме да снимаме след няколко дена и няма никакво време да се пише отново. А и плюс това всички други са доволни от сценария.
— Това е адски тъпо.
Ставаше много досаден. „Отмъщение“ имаше великолепен сценарий.
— Тогава защо прие тази роля? — попита го тя.
Той се усмихна тъжно.
— Ами трябваше ми работа, Имам си куп неприятности — но ти сигурно ги знаеш по-добре от мене.
За щастие тя имаше опит с актьорите. Всички имаха някакви проблеми — този беше просто един от всичките.
— Виж какво — тя го каза с възможно най-спокойния си глас. — Мик те нае. Той ми гарантира, че си в добра форма, а ти сега ми говориш такива неща.