За момент остана да лежи неподвижно, обгърната от мрак. Дишаше тежко… твърде тежко. И също така внезапно осъзна, че не е сама. Сгушен на стола до нея, седеше Джой. Тя се изправи, сподави гнева в гърдите си и просто възкликна:
— Господи! Изплаши ме!
— Може би трябва да си заключваш вратата — обади се той.
— Може би ти не трябва да се промъкваш така — каза тя на свой ред и се опита да различи какво показва часовникът на близката масичка.
— Два часа сутринта — любезно съобщи той.
За момент тя се уплаши. Може би наистина Ричард и Ники имаха основания да се тревожат кой е Джой. Какво знаеше самата тя за него? Нищо. Няколко седмици правиха невероятен секс, но тази вечер видя пред телевизора един непознат, който я пренебрегваше… А сега непознатият се е вмъкнал в спалнята й и я изнервя.
— Какво искаш, Джой? — опитваше се гласът й да звучи както обикновено — равен и любезен.
— Трябва да поговорим.
— Сега?
— Така не може, Лара — започна той бързо и ниско. — Не мога да се съглася с някаква си там връзка. Прекалено много държа на тебе… Искам да съм с теб, защото те обичам, но не съм сигурен дали мога да те направя щастлива.
— Джой, ти ме правиш щастлива.
— И с един удар мога да срина цялото това щастие. Винаги става така. Аз съм прекален егоист, признавам само себе си, своите настроения… А постоянната връзка е нещо много сериозно и отговорно.
— Искаш да ми кажеш, че трябва да си заминеш?
— Не знам — измърмори той.
— Джой — нежно промълви тя; даваше си сметка, че той се бои да не сгреши, но не се страхува гласно да изкаже мислите си. Все пак съвсем скоро беше преживял разпадането на една връзка, а това, което ставаше между тях, беше прекалено бързо — като светкавица, която наистина може да уплаши всекиго. — Разбирам те, наистина те разбирам. И двамата сме объркани от това, което става с нас.
— Не че не искам да се боря за тебе — каза той. — Тъжното е, че не мога да ти дам нищо, което вече нямаш.
— Напротив, можеш — прошепна тя.
— И какво?
— Себе си. Искам тебе.
— Вече ме имаш. Принадлежа ти през цялото време — той отпусна глава на рамото й и се сгуши в нея като малко дете, което търси утеха.
Тя галеше гъстата му черна коса, прегръщаше го силно и в точно в този момент осъзна, че го обича. Не сексуално. Нито заради приятните моменти. Просто чиста, дълбока връзка, която я накара да се разтопи вътрешно.
— Лягай си — гласът й беше овладян, прозряла бе, че са обречени един на друг.
— Сигурна ли си, че искаш да остана?
Това беше един различен Джой — боязлив и неуверен.
— Да — тя усети нов прилив на любов към него.
И той легна до нея. Те се прегърнаха и след известно време заспаха в блаженството на прегръдката си.
Лара беше разбрала, че най-сетне е намерила щастието, което е търсила цял живот.
Наричам ги моите наркодни. Макар че сигурно трябва да ги наричам моите наркогодини, защото прелетяха толкова бързо, а аз не можех да разбера какво става с мене.
Наркотиците ме покориха изцяло. Единствено заради наркотиците се будех сутрин. Наркотиците ръководеха всяка моя стъпка.
С парите от екшъните си купих къща в Зума и се преместих на брега. След като спрях да работя, парите бързо свършиха и аз се хванах с Кристъл, хубава манекенка, която също беше наркоманка и нямаше нищо против да изкарва малко допълнителни пари.
Животът ми течеше като в омагьосан кръг. Но не ми пукаше. За нищо не ми пукаше.
След време стана неизбежното — на Кристъл й писна да ме издържа и каза, че и аз трябва да внасям някакви пари вкъщи. Вече бях пас… и загубил всякаква форма, така че не можех да получа никаква роля. Пък и нямах желание — за какво ми е да си давам зор? Вече не исках да бъда кинозвезда. И сладките илюзии също бяха отминали.
Един от пласьорите ми продаде пищов. Каза ми:
— Трябва да се пазиш, мой човек. Такива са времената.
Пищовът ми хареса. И когато никой не го беше еня за мене, той оставаше единственият ми верен приятел. Никога не ми противоречеше и винаги беше там, където трябваше, за да се чувствам уютно. През нощта го оставях зареден под възглавницата си.
Това окончателно побърка Кристъл, която си въобразяваше, че някоя нощ ще го извадя и ще пръсна някоя от двете й скъпи силиконови цици. Така ужасно ми лазеше по нервите, че аз започнах да го вадя и да се прицелвам в нея само за да я подлудявам.
Честна дума, когато си друсан, започваш да правиш какво ли не.
В крайна сметка Кристъл ме напусна. Кучка! Когато опре до оная работа, всички са такива.