— Как така? — попита Съмър, докато бъркаше шейка си.
— Те си плащат за това, глупавичката ми. Знаят, че си от бранша.
За момент Съмър се замисли по какъв път е избрала да тръгне. Секс с непознати за пари. Това няма ли да я превърне в проститутка?
Не. Проститутките кръстосват „Сънсет“ и предлагат услугите си на хора като Хю Грант на задната седалка на някоя кола. Проститутките са евтини хубавици в гумени ботушки и миниполи от изкуствена леопардова кожа с ужасни прически.
— Кога ни е срещата с него? — тя изпитваше едновременно смес от възторг и страх.
— Хубаво е — каза Тина, след като отпи малко от леденото кафе. — Трябва да отидем в хотела му до девет. Аз вече започнах да се изнервям. А ти?
— Можеш да се обзаложиш — Съмър не беше сигурна как точно се чувства в този момент.
Ричард го няма да я наскърбява. Нито Съмър да я прави на луда. И двамата ги нямаше у дома.
Ники не знаеше какво да прави. Да се обади на Шелдън? В Чикаго вече минаваше полунощ и вероятно това късно обаждане нямаше да му допадне. Във всеки случай можеше да си представи как ще протече разговорът им. Здравей, Шелдън. Съжалявам, но трябва да те уведомя, че твоята златна дъщеричка хойка напред-назад и си предлага услугите. Кажи какво да правим.
Разбира се, Шелдън ще започне да я обвинява. Защо, мислиш, не исках тя да живее при тебе? — ще каже той. — Това е твоето лошо влияние, Ники. Тя се учи от тебе.
Не, ако му разкаже, само ще усложни нещата.
И защо всичко това трябваше да й се струпа на главата точно сега, когато работи над филма, който ще сложи началото на успеха й? Продуцирането на филм не е лесно, трябва да бъде напълно съсредоточена, за да е сигурна, че нещата стават — особено с такива чешити като Мик Стивън за режисьор и още повече Айдън Шон за звезда.
Тогава си помисли дали точно сега не трябва да освободи Мик — преди да е станало твърде късно. Защото когато започнат снимките, ще бъде невъзможно да предприеме каквото и да било.
Не. Уволнението му в този момент също може да създаде огромни проблеми. Колкото и да се безпокоеше за него… филмът трябваше да върви. В края на краищата той не е знаел, че Съмър е нейна дъщеря.
О, Боже! Решения, решения — може би е по-добре да прехвърли всичко на Ричард и да види какъв изход ще намери той.
Но Ричард не беше тук. Дори не беше оставил бележка къде отива.
Мина й през ум да се обади на Лара, но после се отказа. Сега, когато тя прекарваше времето си с Джой, беше трудно да я открие. Освен това не беше честно да я занимава с проблемите си.
Тръгна към стаята на Съмър, но се спря на вратата. Вътре цареше пълен хаос. Явно дори слугинята се беше отказала да подрежда, защото се виждаха само купища мръсни дрехи, разхвърляни компактдискове, разсипани гримове, списания, кутии от „Севън ъп“, мръсни чинии и чаши и няколко изсъхнали парчета от пица. Каква лудница!
Даваше си сметка, че може би също има вина за това. Роди Съмър, когато беше само на шестнайсет години, и никога не успя да приеме факта, че носи отговорността за възпитанието на това дете. В действителност с облекчение остави Съмър на Шелдън в Чикаго, за да е свободна и да се порадва на живота.
И все пак дълбоко в себе си искаше да е до дъщеря си и да се грижи за нея.
За нещастие Шелдън никога не й позволи да го направи.
Намери парче от стара квитанция на жълта хартия и надраска на него с молива без връх, който успя да намери, едри разкривени букви:
ЧАКАМ ТЕ В КУХНЯТА В 8.00 СУТРИНТА.
НЕ ИЗЛИЗАЙ НИКЪДЕ, ПРЕДИ ДА СМЕ ГОВОРИЛИ.
После остави бележката в средата на неоправеното легло на Съмър, отиде в дневната и си сипа питието, от което се нуждаеше цял ден.
Ричард се прибра след два часа.
— Здравей — посрещна го Ники. Сега тя беше на третата си водка.
— Здрасти — и той се изплъзна от прегръдката й.
— Всичко наред ли е? — питаше тя, докато го следваше по петите към спалнята.
— Защо, нещо тревожи ли те? — и той хвърли сакото си на леглото.
— А ти къде беше? — попита го тя.
Той я погледна изпитателно.
— Искаш ли писмен доклад?
— О, не — тя се въздържаше. — Едва ли ще е нужно. Просто се чудех дали си вечерял.
— Да — той излезе от спалнята и влезе в кабинета си. Беше завел Кимбърли в тихо ресторантче надолу по брега, а на връщане тя му духа в колата. Сега се чувстваше виновен.
Ники се суетеше наоколо. Усещаше по миризмата, която се носеше от него, че е пил. Но обонянието му долови и парфюма на друга жена.
Изведнъж осъзна защо той е толкова студен към нея. Старият мръсник се е върнал към навиците си от едно време — да чука където завърне.