Това й беше напълно достатъчно. По дяволите! Как не е могла да го усети? Защо винаги е била така сляпа и самоуверена да си мисли, че той няма да постъпи с нея така, както с Лара.
Изчака той да се настани пред компютъра си, след това се върна в спалнята и направи нещо, което се бе заклела да не върши никога: прерови джобовете на сакото му.
Бинго! Пакетче презервативи — един липсва.
Бинго! Фиш за използване на кредитна карта — вечеря за двама в „Айви“.
Бинго! Носна кърпичка с червило на нея — и не е нейният цвят.
Как може да е била толкова глупава!
Върна се в кабинета му, кипяща от гняв.
— Искам веднага да си събереш багажа и да се махаш оттук — избухна тя.
Той я погледна така, сякаш е съвсем полудяла.
— Какво?
— Не стига, че отново започна да пиеш — тя повишаваше тон. — Но поднови и женските си истории? О, не, не мога да повярвам.
— Да не си полудяла? — раздразнено се обади той.
Сърцето й биеше с тежките удари на хидравличен чук.
— Да, полудяла съм — тя едва говореше. — Луда съм била да повярвам, че можеш да се промениш.
— Успокой се.
— Майната ти, Ричард — тя размаха пред лицето му пакетчето с презервативи. — Майната им и на комплексарските ти навици.
Запрати фиша на бюрото му, хвърли издайническата кърпичка на пода и тръгна към вратата.
— Махай се, Ричард. Всичко свърши. И повече никога не се появявай тук.
ГЛАВА ЧЕТИРИЙСЕТ И ВТОРА
Норман Бъртън отвори вратата на хотелския си апартамент с усмивка на франт, като в едната си ръка държеше чаша шампанско, а в другата — джойнт.
Норман приличаше на плюшено куче с големите си кафяви очи, перчема от гъста кестенява коса и усмивката, която грееше с всичките му зъби. Беше около двайсет и петгодишен, не много висок.
— Добре дошли, скъпи дами — беше прекалено любезен и изсумтя, сякаш е пиян. — Добре дошли в земята на хубавините.
Съмър го позна веднага. Играеше в семейни телевизионни сериали, после се появи и в киното. Таблоидите и списанията за фенове непрекъснато пишеха за него. Досега се бе сгодявал три пъти, а когато арестуваха Хайди Флайс, едно от имената, споменати в малкия й черен бележник, беше неговото.
Тина я побутна напред.
— Нали ти казвах — видът й беше тържествуващ.
В апартамента седеше дребен и кльощав испанец, малко по-възрастен от Норман. За ръката го държеше прекалено висока брюнетка с кисело изражение, облечена в дрехи от черна кожа.
— Настанявайте се, момичета — и Норман посочи канапето. — Кажете какво ще искате. Джойнт, шампанско? Или щипка прахче?
— За мене джойнт — самоуверено каза Съмър.
Норман сграбчи ръката й.
— Ето такива момичета харесвам — усмихна се по момчешки той. — Хубави момичета. И хубави. Адски хубави… само такива ми харесват.
Съмър въздъхна малко по-леко. Значи ще може да се справи само ако прави неща, приятни на този тип. Той беше доста по-скучен от Айдън Шон през онази нощ, но с Айдън нещата завършиха твърде неприятно за нея.
Седна на канапето до Тина. Испанецът не им обръщаше никакво внимание, както и на гаджето до него.
— Слушай, Норман — започна той с нисък бучащ глас. — Трябва да изчезвам оттук. Носиш ли ми парите?
— Закъде си се разбързал? — недоволстваше Норман. — Вечно бързаш. Защо не останете и не се повеселите малко с нас?
— Той няма да остане за купона — вместо него отговори гаджето с намусен вид. — Имаме къде да отидем. Дай му каквото му дължиш и да се дигаме оттук.
— Добре, добре — Норман вдигна ръце. — Не го вземайте толкова навътре.
— Нали ще си седите кротко, докато си свърша работата.
Той се обърна към испанеца и гаджето му и тримата се гмурнаха в спалнята и притвориха вратата зад себе си.
— Дарлийн ми каза, че ще си получим парите предварително — припряно се обади Тина. — Този си е ипотекирал къщата и след всичко, което току-що видяхме, ще е по-добре да сме сигурни и първо да си вземем каквото трябва.
— Е, не може току-така да му ги поискаме — каза Съмър.
— Защо не? Тези точно това направиха.
— Какви са те?
— Откъде да знам? — Тина направи гримаса. — Наркопласьори или нещо такова.
— Има достатъчно други пласьори, откъдето може да се снабди.
— Това пък откъде го знаеш?
— От момчетата на плажа. Те винаги са готови да ми дадат каквото поискам.
— Ами да, ти си малката принцеса — подсмихна се Тина. — С русата косица и щръкналите гърди!
— Исках да те питам — продължи Съмър. — Колко пари успя да измъкнеш от вашите?
Тина пак се засмя.
— Свих пет хилядарки от сейфа на втория ми баща. Като си помисля, че той наистина ми дължи пари за всичките неприятности, които ми докара. Затова си ги взех сама.