— А майка ти?
— На нея въобще не й пука. Тя е актриса.
— Звезда? — изненадано попита Съмър — по-рано Тина никога не беше споменавала нещо за майка си.
— Какво значение има? — Тина рязко отметна кестенявата си къдрава коса. — Наех си апартамент и започнах да се снимам като модел. Тогава се запознах с Дарлийн и всичко коренно се промени.
— Майка ти не е ли изпратила хора да те търсят?
— Ха! Дъртата кошница трепереше да не би да й подбия цената. И сега вече няма конкуренция. Между другото бях навършила шестнайсет и всичко си беше законно.
— Върхът! — Съмър желаеше в този момент да може да направи същото.
— Кога ще навършиш шестнайсет? — Тина загреба с шепа ядки от чинията на масата и ги лапна.
— След няколко месеца — отговори Съмър.
— Тогава можеш да го направиш — каза Тина с вид на опитна и взе един блестящ компактдиск, в който започна да оглежда хубавото си лице. — Всъщност можеш да работиш заедно с мене. Ще сме екип. Мъжете наистина се побъркват по малки момиченца.
— Само да можех — Съмър предполагаше, че ако изчезне, баща й ще вдигне по тревога цял Чикаго да я търси.
Норман се върна в стаята, следван от испанеца и надутото му гадже. Тръгнаха към вратата.
— Следващия път не ни карай да чакаме — предупреди го жената и тръшна вратата след себе си.
— Чао, чао — Норман махна с ръка на вече затворената врата. — Съжалявам, че не останахте за купона.
След като си тръгнаха, Норман насочи цялото си внимание към момичетата.
— А сега, момичета — и той грабна бутилката шампанско, — сваляйте си дрехите и в спалнята. Няма какво повече да си губим времето.
— Веднага ли? — невинно попита Съмър.
— Да, веднага — и Тина скочи на крака.
— Ние въобще не говорихме с него — прошепна Съмър, която започваше да се убеждава, че тази идея не е толкова примамлива, колкото й се стори преди.
— Той е навършил двайсет и една, освен това е известен и богат — Тина както винаги беше практична. — Това напълно ни устройва. Хайде — тя губеше търпение. — Хайде да вървим.
Съмър неохотно я последва в спалнята.
ГЛАВА ЧЕТИРИЙСЕТ И ТРЕТА
Съмър беше объркана. За нея сексът беше някой да се качи върху другия, а Норман се държеше толкова мило с нея. След ненормалния опит, който бе получила от баща си, тя винаги възприемаше секса като нещо долно — нещо, което получаваш сам. Но Норман не се държеше така. Той искаше да се смеят и забавляват, караше я да се чувства добре. Поливаше я с шампанско.
Когато с Тина трябваше да изпълнят задълженията си, тя беше напълно размекната и пияна. И съвсем не беше лошо. Противно й беше само, че е гола пред друго момиче.
Норман не участваше непрекъснато. Седна в креслото и ги гледаше, сякаш наблюдаваше живи кадри от някакъв филм.
Тина започна да я целува от главата до петите, което още повече я разсмя. После тя трябваше да направи същото с Тина, което пък я отврати.
Когато свършиха, нямаше търпение да навлече дрехите си. Тогава Норман я извика настрана, подаде й лист хартия, на който беше телефонният му номер, и й каза:
— Обади ми се. Можем да измислим нещо друго. Няма нужда това да минава през Дарлийн. Нали, котенце?
— Аз… не знам — запъна се тя, взряна отблизо в чертите му, които познаваше от безбройните списания.
Той й подари една от прословутите си усмивки на плюшено кученце.
— Ти си много сладко момиче — каза той. — Направо необикновено.
— Благодаря ти — покорно се отзова тя.
— Гледай скоро да ми се обадиш — настоя той.
— О, разбира се — и очите й светнаха.
После той поръча две таксита и ги изпрати у дома.
Тя седна отзад, за да може да остане насаме с мислите си — колко е великолепен и какъв прекрасен живот можеха да си водят заедно.
Беше кинозвезда и богаташ. Постоянно щеше да е в състояние да я пази от баща й.
Когато се промъкна в къщата в Малибу, забеляза Ники, заспала на едно канапе в дневната. Стараеше се да бъде безшумна и влезе на пръсти в стаята си, затвори вратата и се вмъкна в леглото с дрехите.
Да, може да стане госпожа Норман Бъртън. И това напълно ще й подхожда.
Лара се събуди първа и се намери в ръцете на Джой. Той промърмори в съня си. Тя се притисна към врата му и усети възбуждащата мъжка миризма. Господи! Наистина го обича.
Той отвори едно око.
— Какво има? — беше още сънен. — Пожар ли?
— Пожар?
— Да… веднъж стана така.
— Кога?
— О, беше много отдавна… в един хотел.
— Ти си се измъкнал, нали?
— Имах този късмет.