— Сигурно ще се почувстваш по-добре, ако дръпнеш една цигара марихуана.
— Знаеш, че никога не пуша трева — отклони предложението му, докато си мислеше, че така много му отива.
— Зная това, скъпа. Повярвай ми, днес може би ще ти е нужно.
— Ребека не е била надрусана — тя поклати отрицателно глава. — И аз не бива да го правя.
Той стана и отиде до прозореца.
— Не знам дали днес ще дойда на снимачната — мрачно каза той.
— Искам да си до мене — обади се тя. — Днес ще имам нужда от подкрепата ти.
— Ако трябва да гледам как тези гадове се нахвърлят отгоре ти, мисля, че ще ги убия — разпали се той. — Ще ги направя на парчета.
— Скъпи — успокоително му се усмихна тя, — не бъди толкова емоционален. В крайна сметка това е просто сцена от филм.
— Да, да — той отново седна до нея. — Но все пак не искам да я преживяваш.
— Вземаш всичко много на сериозно — нежно каза тя.
— Не съм чак толкова сериозен, но все пак благодаря — при тези думи разтвори ръце. Тя се отпусна в тях и двамата паднаха на леглото, вкопчили се в страстна прегръдка.
— Исках да ти кажа… — промълви той и я притисна толкова силно, че тя остана без дъх. — Нещо много важно…
— Какво? — изрече тя. Чувстваше се толкова сигурна и щастлива в ръцете му, че завинаги желаеше да остане там.
— Ще си помислиш, че съм полудял.
— Добре.
— Казвал съм ти го и по-рано.
— Какво? — тя се опита да седне.
— Ще ти прозвучи глупаво…
— Ще ми го кажеш ли най-сетне? — тя вече се измори да чака.
За момент той се поколеба.
— О… не мога.
Измъкна се от ръцете му и успя да седне.
— Напротив, можеш.
Той се взря в нея, тъмните му очи се сляха с нейните блестящо-зелени.
— Е, добре — най-после произнесе той. — Ето какво — дълга пауза. — Мисля, че… че те обичам.
За миг дъхът й спря от удивление.
— Ти мислиш, че ме обичаш? — повтори разтреперана, че най-сетне си го призна.
Той се намръщи.
— Казах ти, че ще ти прозвучи глупаво.
— Джой — тя нежно докосна бузата му, — не каза нищо глупаво.
— Не?
— Не, не беше глупаво.
— А какво?
— И знаеш ли, ако трябва и аз да бъда искрена… Аз също те обичам — дълга пауза. — Дори си мисля, че те обичам от мига, в който те видях.
Той избухна в смях.
— Сериозно ли говориш?
— Джой, моля ти се. Това уж беше момент на романтични откровения.
— Сега ще видиш романтика… — той измъкна нощницата през главата й и обхвана гърдите й, така че тя замърка от удоволствие.
Едно докосване беше достатъчно, за да е негова.
Ники беше права: той я беше завладял сексуално, но връзката им беше нещо повече от секс. Беше постоянна грижа и любов, беше нуждата от постоянна близост.
Любиха се бавно и по традиционния начин и когато свършиха, тя се протегна с доволно изражение и промълви:
— Хм… — беше по-хубаво от пушенето на трева.
— Знаеш ли изобщо нещо за тревата? — подразни я той, докато я гъделичкаше по корема.
— О, ти си мислиш, че съм примерно момиченце, така ли? — каза го полунасериозно, полу на шега. — Нека ти призная — едно време бях съвсем дива.
— Какво чувам? — подигра й се той. — Изпушила си някога една цигара и на това му викаш „съвсем дива“?
— Джой — спокойно произнесе тя, — ти все още не си научил всичко за мене.
— Защо, да нямаш тайни от мене?
— Може би… — тайнствено отговори тя.
Той отново се разсмя.
— Обещавам да ти кажа моите, ако ти ми разкриеш твоите.
Тя се усмихна — чувстваше се съвсем щастлива.
— Когато пожелаеш.
Но в този момент и двамата знаеха, че още не са готови да си споделят всичко.
Във всеки случай още не.
Ники пристигна на улицата, където щяха да снимат, за ранна закуска. Мик беше вече там и се бе настанил на масата край фургона за храна, за да поработи на лаптопа си, докато унищожаваше огромната порция шунка с яйца.
Макар да го смяташе за извратен боклук, тя се възхищаваше на професионалната му етика. Той беше винаги подготвен и изцяло отдаден на филма.
И двамата съзнаваха ясно, че днес ще бъде тежък ден. Вчера тя изпрати на Лара цветя и бележка, с която й даваше кураж. След като изхвърли Ричард от вкъщи, повече не беше говорила с него. Между тях бе изчезнало нещо — и затова може би той бе тръгнал по пътя на старите си навици. Вътрешно усещаше, че това е нещо, свързано с Лара и с маниите, които го преследваха оттогава. Съвсем очевидно той не можеше да понесе бившата му съпруга да има сексуална връзка с мъж, затова бе потърсил други жени. Да, това беше единственото и последно решение, което Ричард винаги имаше на всички проблеми — да го начука на всичките неприятности, които има.