Ха! Сигурно съм била голям идиот — помисли си с неудоволствие. — Но с Шелдън поне успяхме да създадем нещо общо.
Съмър отново беше в Чикаго — за нейно огромно облекчение. През последните седмици й се обади няколко пъти по телефона и двете проведоха няколко хладни разговора.
— Може би ще дойдеш на гости за Коледа — предложи й тя.
— Може — съгласи се Съмър, но гласът й звучеше омърлушено.
В този момент Ники най-после беше свободна да прави каквото си иска. Ричард не й се пречкаше. Нямаше я и Съмър да я подлудява. Тя можеше да се съсредоточи върху „Отмъщение“. А когато снимането на филма приключи, ще обмисли каква ще е следващата й стъпка. Може би развод.
— Здрасти, маце — подвикна й Мик и се подаде над лаптопа си. — Какво става?
— Как се чувстваш днес? — и тя седна на пейката до него.
— Няма страшно — поверително й каза той. — Лара ще се оправи. Тя винаги се справя.
— По-добре предупреди актьорите да се държат по-внимателно с нея — Ники смръщи вежди. — И внимавай да не се вживяват много-много.
— Ясно — Мик звучеше саркастично. — Ще им кажа да направят едно нежно, внимателно изнасилване. Това ли искаш да се получи?
— Много добре разбираш какво искам да кажа — раздразни се тя. Мразеше Мик да се прави на остроумен. — Тревожа се за Айдън.
— Айдън е пич — Мик запука пръстите си. — Нали ти казах, че той ще си стои далече?
— Да, наистина ми каза.
— Хайде, пиленце, по-спокойно. Вече сме заснели три четвърти от лентата и нищо не се е провалило. Ако я караш така, скоро ще изкукуригаш.
— Да не предизвикваме съдбата, Мик.
— Движим се преди графика — и пръстът му изпука влудяващо. — Направи си секс-пауза и се отпусни.
Какъв тъпанар!
Всъщност той беше нейният тъпанар. Тъпанарят, който щеше да изпипа филма. А докато това стане, трябва да запази добрите си отношения с него — каквото и да й струва това.
Продуцентско правило номер едно: филмът е най-важен.
А Ники се смяташе за отличен продуцент.
ГЛАВА ЧЕТИРИЙСЕТ И ПЕТА
Един ден след като излезе от затвора, Алисън Сиуел проведе странен телефонен разговор. Истинска загадка, защото само редакторите на таблоидите, за които бе работила едно време, можеха да знаят номера й. И защото мъжът, с когото говори, отказа да се представи.
— Имам предложение, което зная, че ще те заинтересува — каза той.
В това време тя се излежаваше в леглото и лапаше „Сникърс“, докато гледаше Мишел Пфайфър в шоуто на Роузи О’Донъл.
Докато беше в затвора, майка й почина и сега не й се налагаше да разговаря с никого. Позволиха й да излезе за погребението. Два часа на свобода под охрана. Голяма работа, няма що.
— Кой е? — попита тя.
— Приятел — отговори мъжът. — Приятел, който иска да ти направи услуга.
Подигравка. Тя нямаше приятели. Само Лара Айвъри, която се оказа Юда. Да, Лара щеше да бъде наказана. При това скоро.
— Каква услуга? — и в същото време измъкна от чекмеджето на нощното шкафче мощна свирка — ако това беше някакво мръснишко обаждане, направо щеше да спука тъпанчетата на малоумника.
— Знам защо беше в затвора — каза мъжът. — И според мене беше несправедливо.
— Откъде знаеш всичко за мене? — подозрително попита тя.
— Нека просто да кажем, че имаме общ интерес.
— Какъв общ интерес? — отсече тя.
Тя намали звука на телевизора.
— Да не си от някой от таблоидите?
— Не. Но имам договор за тебе. Нещо, което ще ти хареса.
— И какво е то?
— Нека да ти обясня…
ГЛАВА ЧЕТИРИЙСЕТ И ШЕСТА
Лара вървеше надолу по оскъдно осветената улица, а сърцето й биеше диво в гърдите. Беше облечена със семпла бяла блуза и пола, тънки обувки, а косата й — вързана на конска опашка. Притискаше пакета с покупки към гърдите си, а кожената й чантичка се полюшваше на рамото й.
Тя беше Ребека Фулертън, учителка, отдадена на любимата си работа, която живееше с възрастната си майка и се грижеше за нея.
Истинската Ребека днес присъстваше на снимките. Наблюдаваше. Това накара Лара да се почувства още по-нервна, болезнено да осъзнае, че всеки детайл трябваше да си бъде на мястото.
Изведнъж зад себе си чу стъпки.
Мисли като Ребека. Дали е осъзнавала, че я преследват? Не. Страх ли я е било? Не. Истинската Ребека бе казала, че е мислила какво ще сготви за вечеря.
Пое си дълбоко въздух и се концентрира върху движенията си, сякаш не очакваше да се случи нищо.
Как би реагирала самата тя в подобна ситуация? Ребека се бе борила със зъби и нокти, докато я напуснат силите.
Бяха блокирали улицата преди снимките, за да са сигурни, че всичко ще си е точно на мястото чак до нападението. След това Мик каза на актьорите, че са свободни да изявят себе си, че се стреми към реализъм, а не към нагласен диалог.