— Импровизирайте — обяви той.
Преди това тя бе постояла с истинската Ребека и й задаваше въпроси.
— Борех се да оцелея — тихо каза Ребека с невъзмутима физиономия. — Беше сюрреалистично, почти като сън, на забавени обороти, сякаш се случва с някой друг. Никога няма да го забравя.
Да. Лара разбираше.
Снимаха на една прашна улица в западната част на града. Отвъд светлините и камерите, зад редиците полицаи се бяха струпали зяпачи и фенове — Мик искаше да снима „при закрити врата“, но тъй като сцената беше на улицата, това беше невъзможно. Ники предложи да я заснемат в студио, но мениджърът на продукцията ги бе информирал, че това неимоверно ще увеличи бюджета. Освен това Мик искаше да постигне автентичността на истинската улица.
Лара продължаваше да върви, като се опитваше да не напряга тялото си в очакване на нападението, което знаеше, че ще последва след секунди. Дръж се естествено — крещеше един глас в главата й. — Примири се с обстоятелствата.
Джой беше казал, че няма да дойде на снимките, но накрая склони и тя знаеше, че се спотайва някъде зад главната камера. Сега вече съжаляваше, че го помоли да дойде.
Изведнъж усети зад гърба си присъствието на тримата актьори.
— Хей, маце… К’во прави самичко такова готино парче като тебе?
Айдън се ухили и пъхна ръката си в торбата с продукти.
— К’во имаш за татенцето? Нещо топло и влажно, а? Щото, скъпа, точно такова има татенцето за тебе.
— Махай се оттук — тя повтаряше думите, които Ребека бе изрекла през онази съдбовна нощ. — Махни се и ме остави на мира.
— Не искаш ли да споделиш това, което имаш, с татенцето, а? — гавреше се Айдън и се увиваше около нея като змия, а другите двама актьори се смееха цинично.
Тя усещаше миризмата му, не се беше къпал от няколко дена, защото Ребека бе споменала, че мъжете миришели лошо. Айдън си беше актьор от класа.
Забърза — опитваше се да избяга. Но като минаваше покрай алеята, физиономията на Айдън се промени, той я хвана за гърлото, завъртя я и я повлече натам.
Пакетът падна на земята, плодове и зеленчуци се разхвърчаха навсякъде.
Ребека беше права — няма време за писъци. Концентрирай се върху оцеляването.
Започна да рита и тогава усети как един от актьорите пъхна ръка под полата й.
В далечината чуваше бръмченето на камерата. Всичко беше сюрреалистично — точно както беше казала Ребека — сякаш не я наблюдаваха стотици очи… сякаш това наистина й се случваше. Точно както в истинския живот — реши тя.
Айдън рязко я опря о някаква стена и притисна гърба й до болка. Миризмата му я беше обзела цялата, когато започна да дере дрехите й. Мик беше обещал да снима по такъв начин, че тялото й да бъде скрито от камерите.
— Но ти трябва да се вживееш — беше казал той. — Ние трябва да усетим болката ти.
Искаше да каже, че когато Айдън разкъса дрехите й, тя щеше да остане съвсем гола, без да се брои светлобежовата препаска под бикините й. И че голотата й не трябваше да попречи на изпълнението й.
Само една сцена — не спираше да си повтаря тя. — Трябва да направя това само веднъж и после — край.
Айдън разкъса блузата й, измъкна гърдите й от сутиена, преди да го дръпне от тялото й — тя остана съвсем гола и изложена на показ.
Зашеметена се зачуди какво ли улавяше камерата. Но не се чуди дълго, защото беше заета да се отбранява. Мъжът върху нея вече не беше Айдън Шон… а отрепка от улицата, който се гавреше с тялото й, нараняваше го и разголваше всичките й съкровени тайни.
Симулира силна плесница през лицето й, след което ръцете му се плъзнаха под полата й, а тя панически се бореше и пищеше, докато другите двама актьори й разтвориха краката, притиснаха я към земята и й смъкнаха полата. После свалиха и бикините й и Лара усети как заедно с тях се свлече и препаската, но нищо не можеше да направи, защото ако извикаше „стоп!“, трябваше да започнат всичко отначало, а тя нямаше да издържи втори път.
Айдън беше върху нея и симулираше чукане. Камерата беше зад него. Дишаше тежко и миризмата му я обгръщаше.
Потръпна от отвращение. Защо въобще бе помолила Джой да дойде на снимките? Не искаше той да я вижда такава — унизена и използвана. Това може и да беше филм, но тя така или иначе беше жертвата — точно като някогашната невинна жертва, впримчена в неописуемата жестокост.
— Тъпа кучка! — изкрещя Айдън и симулира още една яка плесница през лицето й. — Кажи ми, че ти харесва, кучко. Кажи ми, че се възбуждаш!