Когато навърши петнайсет години, един от наемателите се застреля в стаята си — Лара Ан влезе да почисти, откри тялото и изпадна в истерия.
Леля Люси я перна през лицето и й нареди да млъкне и да се съвземе, докато пристигне полицията.
Два часа по-късно полицията дойде, направиха снимки, отнесоха тялото и когато всичко свърши, леля Люси й нареди да влезе и да почисти неразборията.
— Не! — ужасено изпищя Лара Ан. — Не мога да вляза вътре. Не мога!
— Хубавата малка госпожичка не иска да си изцапа ръчичките с кръв? — присмя й се леля Люси. — Влизай веднага вътре и прави каквото ти казвам.
В този ден Лара Ан разбра, че повече не може да издържа. За нещастие нямаше избор — нямаше къде да отиде.
И тогава един петък следобед в мотела се появи мъж на име Морган Крийдо. Морган беше полувидиотен кънтрипевец, двайсет и деветгодишен, тънък като тръстика, с дълга руса коса и обрулено от вятъра загоряло лице.
За Лара Ан беше самото олицетворение на светския блясък. Тя кръжеше пред стаята му и го слушаше как пее и свири на китарата си.
— Той кинозвезда ли е? — прошепна тя на Мак.
— Не, не, по дяволите, той не е никаква звезда — сопна й се Мак. — Защо си мислиш така?
— Защото е толкова… специален — отговори Лара Ан.
— О, ти си просто едно глупаво хлапе, което нищо не разбира — присмя й се Мак.
Той беше прав. Тя беше глупаво хлапе. Грозна малка повлекана, която не разбираше нищо.
Леля Люси вечно й повтаряше колко е глупава. Мак я наричаше малоумна и луда. Дори децата в училище страняха от нея, защото тя не беше като тях.
„Може би наистина съм луда — мислеше си тя. — Може би наистина съм луда да стоя с тези хора през всичките тези години.“ Защото когато си спомняше за красивата си майка и веселия си брат и всичките ласки и любов, които беше получила от баща си преди онази съдбовна вечер, когато всичко се разби пред очите й… — когато си спомняше това, тя знаеше, че животът може да бъде и хубав.
Морган Крийдо участваше в някакъв концерт наблизо. Тя много искаше да отиде там.
— Не че той е някаква звезда — каза й Мак. — Има десетина други участници, а той е първи… което означава, че е господин Никой.
— Ще го попитам дали мога да отида — заяви Лара Ан.
— Но тайно, защото леля Люси няма да ти разреши.
Тя обаче нямаше намерението да иска разрешение от леля Люси.
По-късно същия ден, когато занесе чисти кърпи в стаята на Морган Крийдо, тя го завари да лежи на леглото и да гледа някакъв уестърн.
— Извинете, господине — престраши се тя.
Той едва вдигна поглед.
— Ъ-ъ… какво искаш?
— Чудех се дали ви се намира един билет в повече за вашия концерт — смело каза тя.
Той се засмя.
— Искаш да дойдеш на концерта ми, така ли, момиченце?
— Да, много бих искала.
— Я виж ти — той се изправи ухилен до уши. — Чула си колко съм добър, а?
— Надявам се да не е много невъзпитано, но понякога седя пред вратата ви и ви слушам как пеете. Наистина сте много добър.
— Ъ-ъ… аз съм страхотен, хлапе. Проблемът е, че само аз се оценявам.
Стана от леглото и се протегна.
— Ще ти взема билет. Имаш ли си име?
— Лара Ан.
— Лара Ан, а? — той я изгледа така, сякаш я вижда за първи път. — И на колко си години, Лара Ан?
— На петнайсет.
Той се разсмя.
— Достатъчно голяма, нали?
— Трябва ли човек да е на определена възраст, за да може да отиде на концерта ви? — красивото й лице беше самата невинност.
Той отново се разсмя.
— Не това имах предвид, хлапе. Ще ти кажа какво… Ще ти оставя билета в стаята. Концертът е утре вечер. След това ела зад сцената. Ще те черпя една лимонада.
На следващия ден тя намери билета, който той й бе оставил на тоалетката в стаята си. Пъхна го в джоба си, като едва сдържаше вълнението си.
Тази нощ, след като вечерята приключи и тя изми съдовете, излезе от кухнята както обикновено, сякаш отиваше да си легне, и се прокрадна през задната врата. Стигна до концертната зала с автобуса, здраво стиснала билета в ръка.
Залата беше огромна, но Морган й бе взел място точно отпред. Беше толкова развълнувана, че едва си поемаше дъх. По-голямата част от публиката беше дошла, за да види звездата на шоуто, някаква кънтрипевица, но когато Морган излезе на сцената, Лара Ан почувства, че коремът й се свива.