Първото нещо, което направих, беше отново да си сменя името. После започнах работа в една бензиностанция край града. Наех стая и започнах да се боря с навика. Абстиненция. Най-сетне сам със себе си. Без жена, която да ме държи за ръката и да ми плаща сметките. Исках точно това. Исках отново да се почувствам жив.
След няколко месеца започнах да се чувствам като нормално човешко същество. Самонаказвах се заради онова, което бях сторил. Никакви наркотици. Никакъв алкохол. Никакъв секс. Работех някаква помиярска работа. Спях, когато не работех.
Това ми беше наказанието.
То ми проясни главата.
Бях на двайсет и осем години — абсолютен, шибан неудачник.
Срещнах една жена. Американка, туристка, жадна за приключения. Отидохме до Акапулко. Аз си платих моята част. На нея й беше мъчно за съпруга й. Бяхме заедно две седмици; нищо особено.
След това отново се концентрирах върху себе си. И именно тогава започнах да правя равносметка на живота си — на моя тъжен и окаян живот. И се заклех, че всичко ще се промени. Всичко.
Когато най-накрая се върнах в Лос Анджелис, бях решил, че ще стана абсолютно нов човек.
ГЛАВА ЧЕТИРИЙСЕТ И ДЕВЕТА
— Здравей — Джой се дотътри в спалнята.
Лара гледаше легнала шоуто на Лари Сандърс с вдигната нагоре коса и без грим.
— Бога ми, изглеждаш невероятно красива! — възкликна той и се тръшна до нея. Тя не му обръщаше никакво внимание и той се приближи още повече. — Ядосана си ми, нали, скъпа? — попита той.
— Би ли изчакал да свърши предаването? — студено произнесе тя, а очите й не се откъсваха от екрана.
Ох, ясно, тя му го връщаше. Е, имаше пълно право.
— Разбира се — той се пресегна и взе ръката й. — Бих направил всичко, което поискаш.
Тя остави ръката си неподвижна в неговата, решена да не му прощава толкова бързо.
— Съжалявам, скъпа — той въздъхна дълбоко. — Нещо превъртях. Не можах да се спра.
— Как можа да си тръгнеш така?! — укори го тя.
— Нямах такова намерение.
— Не знам какво намерение си имал, но точно това направи.
— Предполагам, с едно извинение няма да оправя нещата.
— Знаеш много добре колко тежка беше за мене сцената с изнасилването. Как можа да постъпиш така?
— Защото не можех повече да гледам как онези задници се бяха вкопчили в тебе — промърмори той. — Предупредих те, че ще е по-добре да не бъда там; ти беше тази, която настояваше.
— Значи аз съм виновна, така ли?
— В известен смисъл.
— Направо си смешен! — тя поклати глава.
— Да бе, аз съм оня смешник, дето не иска да те види наранена. Това толкова ли е лошо?
— Просто не трябваше да си го изкарваш на мене.
— Боже! Колко пъти трябва да ти повторя, че съжалявам?
— Не на мене, а на Ники трябва да се извиниш.
За Бога! Сега пък Ники! Не беше ли достатъчно, че се е прибрал? Че не я беше заплюл в лицето, като се изчука зад гърба й?
— Твоята така наречена приятелка се държи прекалено собственически с тебе. Знаеш ли, причината, поради която се е разделила с Ричард, е, че той е бесен от участието ти в нейния филм?
— Не го вярвам.
— Хей, просто ти съобщавам клюката от снимачната площадка. Вярвай в каквото си искаш. — Той се търкулна към нея и продължи с подкупващ глас: — Скъпа, хайде да не се караме. Цяла вечер мисля само за тебе.
— Така ли? — тя не беше способна да му се сърди дълго.
— Точно така.
Лара въздъхна дълбоко — наистина нямаше смисъл да се карат.
— Радвам се, че се прибра — меко му каза тя.
— Аз — също — и той взе дистанционното от ръката й и изключи телевизора.
— Гледах това… — опита се да протестира тя не съвсем енергично.
— Знаеш ли — той галеше косата й, — докато си мислех за тебе, ми хрумна страхотна идея.
— Така ли?
— Аха?
Тя се сгуши в него.
— Ще ми кажеш ли каква?
— Не знам — подразни я той. — Още не съм решил.
— Е, добре, докато решиш, да кажа ли на госпожа К. да сервира вечерята тук?
— Това ми звучи прекрасно.
Айдън излезе от банята и зашляпа към кухнята само по една малка хавлиена кърпа, увита около тънкия му кръст.
— Ау… секси! — подсвирна Ники леко подигравателно. Опитваше се да не се прехласва много-много, защото не беше сигурна какво чувства. А и в края на краищата беше доста нагло от негова страна да се разхожда гол из къщата й.
— Къде ми е питието? — попита той, сякаш си беше у дома.
— Айдън — каза тя, — шегата настрана, но ако обичаш, обличай си дрехите и тръгвай.
— Не мога.
— Защо?