Веднага събуди Айдън и го накара да изтича и да купи един брой. Той послушно нахлузи джинсите си и изхвърча.
Когато се върна и й подаде оскърбителния таблоид, тя ужасена се втренчи в него.
Айдън разгледа снимките през рамото й.
— Хей, трябваше да ни платят за това — подметна той, сякаш не беше кой знае какво. — Не си показвам задника гратис.
— Лара ще превърти — простена Ники поразена. — По-добре да се обадя на Мик, за да разбера как е станало това.
— Няма значение — каза Айдън. — Снимките вече са излезли. Приеми ги като реклама за филма.
— Ти не разбираш — възрази Ники. — Чувствам се отговорна. Трябваше да поставя охрана на снимките.
— Майната му. Никога не вярвам на това, което чета. Ти също не трябва да му вярваш.
— Въпросът не е в това, дали вярваш или не. А в това, че целият свят ще види тези снимки — и тя се пресегна към телефона. — Трябва да го чуе от мене.
Вдигна госпожа Креншоу и тя я информира, че Лара вече е тръгнала към студиото.
— Трябва да тръгвам — Ники панически си събираше дрехите от пода и ги обличаше.
— Ще те закарам — предложи Айдън.
Тя кимна.
— Можеш ли да нарушиш ограниченията на скоростта? Трябва първа да се добера до нея.
— Хайде, скачай в колата — каза той. — Мисля, че това ще е втората ти голяма тръпка, която ще помниш до края на живота си!
— Влизайте и се разполагайте — Ричард Бари въведе Маделин Франсис в апартамента си в хотел „Бевърли хилс“.
— Много е шик — отбеляза Маделин, докато се оглеждаше навсякъде.
— Наскоро ремонтираха хотела — отговори Ричард. — Животът в хотел ми харесва. Облекчен от хилядите дребни ежедневни задължения.
— Мислех, че сте женен — и Маделин остави чантичката си „Прада“ на масата.
— Разделен — Ричард се запъти към телефона. — Какво да ви предложа?
— Капучино без кофеин.
— Два пъти капучино без кофеин — каза Ричард в слушалката.
Маделин седна. Ричард Бари й се струваше смътно познат отнякъде, сякаш се бяха срещали преди. Но тя не можеше да си спомни нито кога, нито къде и това я подразни, защото по принцип се гордееше със страхотната си памет. Естествено, той беше известен режисьор, така че може би й се е сторил познат, защото с години е виждала снимките му и е чела за него. Да, реши тя, сигурно е така.
Верен на обещанието си, той бе поел разноските по пътуването й до Лос Анджелис. Беше пристигнала вчера от Ню Йорк и имаше три нощувки в хотел „Бевърли риджънт“. Съзнаваше много добре, че това безплатно пътешествие има нещо общо с Джой, и изгаряше от любопитство да разбере какво точно. Потупа куфарчето си и каза:
— Донесла съм касети с неколцина млади актьори, чийто талант съм сигурна, че ще оцените. И ако пожелаете да се срещнете лично с някои от тях, веднага мога да уредя това. Желаете ли сега да прегледаме касетите?
— Не — Ричард изобщо не се церемонеше. — Оставете ги на масата. Ще ги изгледам по-късно с хората си.
— Те са за вас. Направих ви копия.
— Много сте организирана.
— Гледам си работата — тя си мислеше колко чаровен и привлекателен е той — изобщо не беше очаквала такова нещо.
— И така — той направо поде темата, — разкажете ми за Джой Лоренцо.
— Какво точно искате да знаете? — предпазливо попита тя.
Ричард я фиксира с решителен поглед.
— Всичко.
За части от секундата през главата й мина шантавата идея, че може би е обратен и затова иска информация за Джой.
Не, не. Преди известно време е бил женен за Лара Айвъри, а сега — за Ники Бари, дизайнер на костюми, така че не беше възможно да е обратен. Въпреки че в Холивуд никога нищо не беше сигурно, винаги имаше изненади.
— Всичко е много общо понятие — бавно изрече тя.
— Ще бъда откровен с вас, госпожице Франсис — започна той.
— Моля ви, наричайте ме Маделин — прекъсна го тя.
— Добре, Маделин, позволете ми да бъда искрен. Наистина с удоволствие бих прегледал касетите с вашите актьори и съм сигурен, че един ден ще имаме общ бизнес. Но точно в момента имам проблем с Джой Лоренцо и се нуждая от информация.
— Така ли? — тя се зачуди да не би Джой да е откраднал пари и от него. — И какъв, ако смея да попитам, е този проблем?
— За беда, той се е вкопчил в жена ми — Ричард направи гримаса.
— О — изненада се Маделин.
— Никой не знае нищичко за него — продължи Ричард. — И истината е, че… съм ужасно разтревожен.
И с право — помисли си Маделин. — Джой Лоренцо е гадно крадливо копеле.
— Вероятно се е запознал с госпожа Бари на снимки? — учтиво попита тя.
— Не става въпрос за Ники — побърза да отрече Ричард, — а за бившата ми жена, Лара Айвъри.