— Сигурно е така — промълви Лара, а идеалният й свят се залюля и се сгромоляса в краката й на хиляди малки парченца.
Рано на следващата сутрин Съмър заяви, че я боли коремът, и така остана в безопасност в леглото, докато баща й не замина на работа. В мига, в който чу колата му да излиза от гаража, скочи от леглото и се втурна надолу по стълбите.
Госпожа Стърн, икономката, я изгледа учудено.
— Мислех, че не се чувствате добре, госпожице — укори я тя.
— Сега съм по-добре — Съмър беше самата невинност. — Трябва да бягам на училище — днес имам важен тест.
— Да ви приготвя ли нещо за закуска?
— Не, благодаря ви, госпожо Стърн.
— Убедена ли сте…?
— Напълно. — Кратка пауза. — Май съм оставила тетрадката си в кабинета на татко. Ще отида да проверя.
Втурна се в личното му владение и тресна вратата след себе си. Веднага щом се убеди, че госпожа Стърн не я следи, започна да тършува из бюрото му. Тина беше много права, като й каза „намери пари и избягай“. И ако намереше, беше решила да тръгне незабавно за Лос Анджелис, защото нямаше никакво намерение да изтърпи още едно от среднощните му посещения.
Едно по едно прерови трескаво всички чекмеджета, докато най-накрая откри скрит под купчина папки в долното ляво чекмедже огромен кафяв плик, пълен с порнографски снимки — повечето от тях на малки момиченца. Гнусен извратен тип! Защо Ники я бе изоставила с него? Защо не се бе погрижила за нея и не я бе приютила?
На един дъх сграбчи плика и се втурна нагоре по стълбите към гардероба му, където преобърна джобовете му, защото си спомни, че там си държеше парите, когато тя беше дете. Трескавите й ръце се мушкаха в хилядите му джобове и вътрешни джобчета, докато най-накрая напипа пачка от две хиляди долара.
Не можа да повярва на късмета си. С толкова много пари веднага можеше да си купи евтин билет за Лос Анджелис.
Не желаеше да събуди любопитството на госпожа Стърн, затова се втурна в стаята си и бързо облече униформата си. После напъха каквото можа в един огромен сак и скришом го изнесе от къщата, преди госпожа Стърн да забележи.
Довлече тежкия сак до ъгъла и се метна в един автобус за центъра. Оттам взе такси за летището.
Лос Анджелис… ето ме, идвам! — помисли си тя. — Няма какво повече да отлагам.
— Значи Лара наистина ти се е разкрещяла, а? — Айдън почеса леко наболата си брада.
— Аха — печално отговори Ники. Стояха пред фургона на „Крафт“ и тя пощипваше плодовата си салата. — После се появи Ричард.
Айдън захапа ябълка.
— И какво искаше пък той?
— Казах ти вече, вманиачил се е на тема Лара — поклати Ники глава. — Много добре си спомням, че дори когато бяхме на майната си в Южна Франция, той все се тревожеше за нея, все си мислеше къде ли е тя и какво прави. А аз, глупачката, си мислех, че е просто човещина… Нали се сещаш, загриженият бивш съпруг и т.н.
— Майната му на Ричард. На кого е притрябвал? — Айдън я поведе към режисьорските шезлонги. — Нека да поговорим за нас.
— Какво за нас? — тя леко се задъха.
— Ами таковата… мислех си — той отново се почеса по брадата. — Какво следва след филма? С тебе и с мене де. Приятели ли ще си останем? Любовници? Какво въобще ще стане с нас, Ник?
Въпреки че много го харесваше, точно сега не беше в настроение да я притискат — всичко се случваше ужасно бързо и тя имаше нужда от време, за да помисли.
— Ъ-ъ… ами… през следващите шест седмици ще бъда затворена в монтажната заедно с Мик, за да се опитам да сглобя някак си този филм.
— Страхотно преживяване, няма що! — сухо каза той.
— С нетърпение го очаквам. Ако „Отмъщение“ пожъне успех, надявам се да ми дадат втори филм.
— Ти наистина си се увлякла от това продуциране.
— Вълнуващо е… въпреки проблемите.
— Сигурно е гот просто да си седиш така.
— Айдън, исках да ти благодаря…
— За какво?
— За превъзходната ти игра?
— Хей — усмихна се той леко, зарадван от похвалата. — Това ми е работата. И знаеш ли какво… Лара също беше много добра. Изненада всички ни.
— Да, нали?
— Този филм ще стане хит.
— Мислиш ли?
— На бас.
Тя се засмя, изведнъж осъзнала, че той ще й липсва.
— И така — започна нерешително. — Какви са плановете ти за бъдещето?
Той сви рамене, сякаш това нямаше значение.
— Някои от независимите студии биха могли да ми помогнат. Въпреки че когато всички те знаят като дрога, е направо ад да си намериш работа.
Тя внимателно го изгледа.
— Кажи ми истината, Айдън. Наистина ли си се отказал?
— От време на време вземам — нервно отговори той. — Разбира се, хич не е лесно, като имаш предвид, че изкушението вечно е пред очите ми. Цялата оная актьорска сбирщина се друса с хероин, а пък кокаинът е като детски бонбонки — искаш да си смръкнеш малко на закуска — няма проблеми. Изкушението е просто навсякъде около мене.