Съмър й се бе обадила от летището и Тина настоя да дойде да спи у тях.
— Добре дошла в хаоса — Тина отвори широко входната врата на изрядно подредения си апартамент. — Как мина полетът?
— Не питай! — възкликна Съмър и потръпна от отвращение. — Едва дишах между някаква ужасно дебела госпожа и двете й врещящи дечурлига плюс безмозъчния й съпруг.
— Е, поне си се добрала дотук. Чакай само Норман да разбере… Според Дарлийн той не преставал да пита за тебе от онази наша нощ на нечестива похот!
— Така ли? — Съмър моментално се оживи.
— Аха, обаче не съм казала на Дарлийн, че си тръгнала за насам — продължи Тина. — Замислила съм една далавера точно за нас двете — да направим на пух и прах разните му там тъпи забрани. Какво ще кажеш?
— Кеф! — възкликна Съмър и изведнъж усети как осъзнаването я перна като мокър парцал през лицето — осъзнаването, че най-накрая беше избягала от къщи и сега е свободна, напълно независима! Без да трябва повече да търпи среднощните посещения на скъпото татенце или пък натякванията на Ники. Беше плашещо и същевременно безкрайно вдъхновяващо. — Умирам от глад! — преглътна шумно.
— И аз — съгласи се Тина и я въведе в спалнята за гости. — Хвърли си нещата и викам да се изстрелваме да хапнем, пък и да видим каква е хавата.
Съмър се огледа. Стаята беше пълна с плюшени играчки и порцеланови кукли със стъклени очи; на стената имаше огромни плакати на Брад Пит и Антонио Сабато младши.
— Не знаех, че си падаш по Антонио — примигваше срещу плакатите тя.
— Ох… тия огромни секси очи! — Тина шумно засмука с уста, за да илюстрира чувствата си. — Ако вземе да ми излезе късмета, ми се иска да разбера дали и обективът му става толкова голям като тях!
— Сексуална маниачка! — изкиска се Съмър.
— Разбира се, такава съм! — съгласи се Тина и килна глава на една страна. — А ти по кого си падаш?
Съмър не се колеба нито за миг:
— По Норман Бъртън.
— Убедително — завъртя очи Тина.
— Мили Боже, толкова е хубаво отново да съм в Лос Анджелис — въздъхна Съмър и се тръшна на леглото. — Още щом стъпих на летището, се почувствах така, сякаш се връщам у дома.
— Как се нави на това рисковано бягство? — Тина изведнъж изскочи в коридора и вмъкна сака на Съмър в стаята.
— Ами просто така. Като тебе. Гепих два бона от едно от саката на татко.
Тина набърчи хубавичкото си носле.
— Мислиш ли, че ще се втурне да те търси?
— Сигурно — апатично каза Съмър. — Освен ако не го е шубе, че ще го изпортя.
— За какво? — небрежно попита Тина.
— Ами таковата… — смути се Съмър — все още не беше сигурна, че е готова да разкрие малката си срамна тайна.
— За какво? — настоя Тина с възбудено любопитство.
— За сексуалната част — измънка Съмър. Ето, сега, след като го беше казала, й олекна.
— Сексуалната част! — смая се Тина. — А аз си мислех, че ти е истински баща.
— Истински е.
— Гадост! Гнусен дърт мръсник — потръпна Тина. — Можеше да се оплачеш в полицията.
— Така ли? — през ума на Съмър премина образът на Шелдън с белезници, повлечен навън… и тя изпита задоволство.
— Ами да, разбира се. Това е кръвосмешение… и е незаконно.
— Ти не си ли ми разправяла същото за втория ти баща?
— Вторите бащи! — изсумтя пренебрежително Тина. — Те са съвсем друго нещо.
— Мразя баща си — Съмър беше обхвана от някаква странна еуфория, задето най-накрая беше изплюла камъчето.
— Без майтап?
— Наистина го мразя — Съмър удряше думите като с чук.
— Казала ли си на майка си за похожденията му? — полюбопитства Тина.
— Тя веднага ще реши, че си измислям. Казвала съм ти и преди — баща ми е най-големият психиатър в Чикаго — така че никой няма да ми повярва, а ще повярват на него.
— Аз ти вярвам — предано изрече Тина.
— Защото не го познаваш. Той е ужасяващ. Нещо като господин Авторитет.
— Да бе… Господин Авторитет, но много надървен за малката си невинна дъщеричка — отвратено изсумтя Тина. — Какъв кретен! И откога те тормози?
— Повече не искам да говоря за това — смънка Съмър и млъкна.
— Добре, добре — кимна разбиращо Тина. — Но е трябвало да кажеш на майка си — тогава нямаше да се налага да се връщаш отново при оня дърт перверзник, можеше да си останеш тук.
Тина беше права — още в началото трябваше да се оплаче на Ники. Но по това време беше само на десет години, напълно объркана — плюс това баща й беше единственото нещо, което имаше.
А освен това и заплахите… Ако някога кажеш на някого какво правим двамата с тебе, слънчице, ще те отведат и ще те заключат в приют за лоши момичета… А ти не би искала това, нали, тиквичке?