Тогава тя не беше лошо момиче. Но сега — сега щеше да му покаже колко лоша може да бъде.
Той заслужаваше наказание. И то огромно.
Фотосеансът с Грег Горман продължи няколко часа и след като приключиха, Джой беше толкова превъзбуден, че остана малко в студиото и си поговори с Мегън, хубавичката стилистка, Теди Антолин, велик коафьор, и неколцина от помощниците на Грег, преди да си тръгне. Най-сетне му беше потръгнало. Бе му отнело известно време, но пък беше главоломно.
Разположил се удобно зад волана на мерцедеса на Лара, той протегна крака, докато се носеше по „Сънсет“; чувстваше се учудващо спокоен, като се имаше предвид, че ще се ожени всеки миг.
Джой Лоренцо и Лара Айвъри. Мамка му! Беше изстрадал до дупка всяка секунда от окаяния си живот, но за сметка на това бе открил идеалната жена. Съвместният им живот също щеше да бъде идеален — в това беше дяволски сигурен.
Когато се приближи към къщата, съзря Каси да се качва в колата си. Каси никога не се бе държала добре с него, въпреки че той полагаше усилия. Ако не си променеше отношението след сватбата, той щеше да накара Лара да я освободи и да вземе на нейно място някой друг, който се отнася с повече уважение към него.
— Накъде си тръгнала? — той се подаде от прозореца на колата.
Каси подскочи гузно.
— Моля? — и се намести зад волана на своя сааб.
Той излезе от мерцедеса и се приближи към нея.
— Ако си тръгнала към студиото, попитай Лара дали иска да я взема или ще си дойде преди партито.
— Добре, Джой — Каси се чудеше какво ли беше сторил, за да накара Лара да побеснее толкова, че да иска да замине без него.
— А, и й кажи да си включи мобифона, защото не мога да се свържа.
— Ще й кажа.
— Доскоро — и Джой се обърна и тръгна към къщата.
Едва ли — помисли си Каси и отпраши към студиото с чантите на Лара, скрити на сигурно място в багажника.
Ресторантът на Сънсет плаза драйв бръмчеше като кошер, когато Съмър и Тина влязоха демонстративно — и, естествено, не останаха незабелязани. Две прекрасни, сексапилни, млади момичета винаги карат мъжете да извръщат поглед. Масите на открито бяха препълнени с богати млади италианци, французи и иранци. Беше като празненство на свалките — всеки преценяваше с поглед всеки друг.
— Град на евробоклука! — възкликна Тина и бързо зае свободна маса. — Нервясвам и не искам да се запознавам с нито един от тези. Всичките са гнусни.
— И откога така? — попита Съмър.
— Огледай се добре — всичките карат едни и същи скъпи спортни коли, които татенцата са им купили; всичките имат прекалено много мангизи за харчене; и всичките чакат само някой да им го лапне.
— Какво? — нервно се изкиска Съмър.
— Не, благодаря — продължи Тина и сбърчи нос. — Ако аз ще правя минети, по-добре това да е подплатено с голяма пачка.
Съмър се надяваше да е толкова цинична, когато стане на годините на Тина.
— Мислиш ли, че е лошо да ти плащат за секс? — невинно попита тя.
— Лошо ли?! — изпищя Тина и това накара няколко глави да се извърнат. — По дяволите, не! Защо да го правиш безплатно, след като можеш да изкарваш добри пари? Бих се почувствала лошо, ако изчукам някой тип и той не ми плати. Това ще означава, че ме е прецакал.
— Ясно — поколеба се Съмър; питаше се дали баща й вече е открил липсата й и ако да… какво щеше да предприеме. — Кога, в края на краищата, ще видя Норман? — с нетърпение искаше да смени темата.
— Не трябва да се натрапваме — Тина го каза така, сякаш доста бе мислила по въпроса. — Трябва да съставим план. Мислех си, че мога аз да му се обадя и да му определя среща. Свих телефона му от Дарлийн — и се изсмя маниакално-триумфално. — Само ако разбере, ще хвърли топа!
— Сигурно — съгласи се Съмър.
— Бих могла и аз да правя това, което прави тя — размечта се Тина, кимайки сама на себе си.
— Като например?
— Ами да уреждам разни девойки — лековато обясни Тина. — Да ги пращам на срещи и да прибирам за това голяма комисионна.
— И защо не го направиш?
— О, не знам… голяма играчка е. На кого са му притрябвали бумаги? Е, не и на мене.
Съмър отметна назад дългата си руса коса.
— Да кажем, че излизаш само с мъже, които ти плащат — намръщи се тя. — Как ще завържеш една нормална връзка?
— Ха! — възкликна Тина. — Я се огледай хубаво из тоя град. Много жени са започнали така, а я сега ги виж всичките женички на разните там баровци, наперени адвокати, кинаджии и други подобни боклуци.
— Искаш да кажеш, че някои мъже нямат нищо против да си плащат?
— Че какво им пука? Стига да получат това, което искат. И доколкото разбирам, щом се оженят, вече не го искат. Тогава значи правилно си си изиграла козовете.