Включи чистачките, за да почистят предното стъкло от внезапния дъжд, толкова нетипичен за слънчева Калифорния. После се пресегна и извади един „Сникерс“ от жабката.
За нещастие вече имаше досие в полицията — благодарение на госпожица Айвъри.
Нямаше значение. Беше богата. И дори имаше намерение да стане още по-богата.
Колко ли щяха да струват снимките на Лара Айвъри — мъртва?
Колко ли щеше да получи за снимките на един красив труп?
ГЛАВА ПЕТДЕСЕТ И ОСМА
На връщане от ресторанта Тина и Съмър обсъждаха момчетата, които се бяха опитвали да ги свалят.
— Жалки помияри — презрително подхвърли Тина. — Разбра ли сега, че е глупаво да излизаш с някого, ако не ти плаща? Тези свалячи гледат само как да ти бръкнат в гащите. Само този, който плаща, е истински мъж.
— Да не би да сме проститутки, че да ни плащат? — попита Съмър и се опита да прикрие прозявката си.
— Проститутки? — изписка Тина. — Що за старомодна дума? Ние просто правим услуги. Скъпоплатени услуги. Да се проституира е като да се тъпчеш с „Биг Мак“. А това, което ние правим, е като вечеря в най-тежкарския ресторант в града. Нали така?
— Предполагам — Съмър си мислеше само как да се добере до леглото и да заспи.
Тина беше възбудена.
— Знаеш ли какво ще направим? — и тя ускори крачка, тъй като бе започнало леко да ръми.
— Какво? — Съмър беше убедена, че това е най-неподходящото време за каквото и да било.
— Ще се обадим на Норман — каза Тина, когато наближиха апартамента й.
— Сега?
— Да, защо да чакаме до утре?
— Не каза ли, че не бива да се натрапваме на никого?
— Кой се натрапва? Той дори не знае, че си тук. А това е най-подходящото време да му го съобщим.
— Добре… — поколеба се Съмър.
— Ще искам много пари — оживи се Тина и очите й светнаха. — Ще му кажа, че не си за всеки ден. Само за специални случаи.
— Мога ли да подслушвам? — Съмър нямаше търпение да чуе гласа му.
— Да, вдигни другата слушалка — Тина вече набираше номера му. Най-после се свърза. — Здрасти, Норман — произнесе го тихо и престорено секси. — Помниш ли ме? Тина. Преди няколко седмици бяхме при тебе със Съмър — онази великолепна блондинка, по която ти просто полудя. Дарлийн ни беше изпратила, не си ли спомняш?
— Разбира се — студено отговори Норман.
— Ти наистина си падна по Съмър — продължи Тина. — Постоянно си питал Дарлийн кога ще се върне. Но знаеш ли? Лоши новини. Съмър заряза бизнеса и ще го прави само за много специални клиенти. А сега и добрата новина — ти се оказа изключително специален.
— Защо не дойдете тук и двете? — попита Норман.
— Е… — Тина се престори, че се колебае. — Ако дойдем, трябва да ни платиш лично, без да споменаваш и дума за това на Дарлийн, защото, както ти казах, Съмър вече не е в играта. Така че ще се договаряш направо с мене. Става ли?
— Няма проблеми, сладурче.
— О, и при това трябва да платиш в брой. Ще ти струва повече, защото, както вече споменах…
— Знам, знам… — прекъсна я той и се ухили иронично. — Приятелката ти вече не е в играта. Така че престани да плямпаш и докарайте насам хубавите си задничета.
— Идваме — отсече Тина и победоносно се усмихна. — Видя ли? Лесна работа.
— Десет и половина е — прозя се Съмър. — Прекалено съм скапана — полетът насам и всичко останало.
Тина вече беше пред огледалото и тупираше косата си.
— Толкова скапана, че не можеш да се позабавляваш с Норман?
— Просто си помислих, че може би утре.
— Не се притеснявай — успокои я Тина, порови в чантичката си и измъкна отвътре малко бяло хапче. — Вземи го, ще те съживи.
— Какво е?
— Нищо особено — и Тина отново зарови из чантичката си. — Аз също ще взема едно.
Съмър не искаше да изглежда като бебе и бързо глътна безвредното на пръв поглед хапче.
— Добро момиче — похвали я Тина. — Това наистина ще те накара да се почувстваш по-добре.
— А… и още нещо — осмели се да се обади Съмър.
— Какво?
— Не е ли по-добре с Норман да останем сами?
— Не забелязах да казва: „Изпрати само блондинката.“ — подразни се Тина. — Участваш ли или не?
Съмър кимна. Знаеше, че още щом той отново я види, ще осъзнае колко му е липсвала, ще изпрати Тина вкъщи и оттам насетне нещата ще потръгнат.
Първото нещо, което Ники направи, бе да накара Айдън да я закара в къщата в Малибу, за да провери дали Съмър не е там.
— Мислиш ли, че е в Лос Анджелис? — продължаваше да пита тя.
— Едва я познавам — отговори той. — Но по всичко личи, че и сама може да се грижи за себе си.
— Но тя е само на петнайсет години, Айдън — избухна Ники. — Само на петнайсет.