— Какво да ти кажа? Тя е твое дете.
— Ами ако не е тук?
— Може би е останала при приятелки в Чикаго. Бившият си съпруг проверил ли го е?
— Познавам Шелдън. Той е проверил навсякъде. В момента лети насам. Ще имаш възможност да го видиш. Наистина е много разстроен.
— Оставила ли е някаква бележка?
— Не… Икономката обяснила на Шелдън, че тази сутрин тръгнала по-късно за училище и няколко от връхните й дрехи липсвали. Липсват и пари.
— По дяволите! — възкликна Айдън и зави рязко, за да избегне една кола отсреща.
Ники си сложи колана.
— Моля те, карай внимателно. Бих искала все пак да стигнем дотам.
— Тя имаше ли приятел? — и Айдън намали скоростта.
— Не знам нищо. Шелдън говорил с момчето, което я завело на кино миналата вечер… Стюарт или нещо такова. Той не знаел нищо. О, Боже, Айдън, надявам се само да е в къщата.
— Нещо не се връзва. Ако се е върнала тук, защо първо не се е обадила?
— Откъде да знам? — нервно отговори Ники.
— Не се отчайвай. Ще я намерим.
— Може Ричард да знае нещо. Бяха много близки, докато тя беше тук.
— Обади му се.
Тя извади клетъчния си телефон и набра номера му.
— Ники е — каза, когато той вдигна слушалката.
— Как така не си на прощалното парти? — попита Ричард. — Тъкмо тръгвах натам. Лара ми каза да намина.
— Защо ще ти казва да идваш? — не успя да се въздържи Ники.
— Сигурно защото иска да ме види — Ричард се опита да я жегне.
— Не си познал, Ричард. Лара я няма.
— Откъде знаеш?
— Не е там и точка.
— Не се дръж като кучка.
Тя се отказа да го убеждава. Някой друг път, но не и сега.
— Шелдън се обади от Чикаго — равно продължи тя. — Съмър е изчезнала.
— Как така изчезнала?
— Не е ли ясно? Тя често говореше, че ще избяга.
— Е… какво искаш от мене?
— Благодаря ти за подкрепата, Ричард.
— Не, искам да кажа, ако има нещо, мога да…
— Имаш ли представа къде може да е отишла?
— Не.
— Не ти ли се е обаждала?
— Не, но ако ми се обади, ще ти кажа.
— На път съм за Малибу. Надявам се, че може да е там.
— Тогава, предполагам, ще се видим по-късно.
— Никого няма да видиш по-късно. Казах ти… Лара не е на партито.
— А къде е?
— Откъде да знам? Ако чуеш нещо, обади ми се — Ники прекъсна връзката и загриза ноктите си — лош навик, който се връщаше, когато беше особено напрегната. — Безчувствен кучи син — промълви. — Единственото, за което го е грижа, е да види Лара.
— Защо се омъжи за него, Ники? Защо се омъжи за Шелдън? Те и двамата са големи скапаняци.
— Да, зная — саркастично отговори тя. — Сигурно щях да се чувствам много по-добре с дрога като тебе.
— Това не беше особено мило — той поклати глава, сякаш не можеше да повярва, че тя може да се държи толкова гадно. — Опитвам се да се взема отново в ръце. И се надявах да ми помогнеш.
— Точно сега не мога да помогна на никого. Прекалено съм разстроена.
— Успокой се — загрижи се той. — Съмър сигурно е в къщата и те чака.
Обаждането на Ники подразни Ричард. Не понасяше склонността й да го поучава, че не трябва да се вижда с Лара. Демонстрира му колко е осведомена. Не само че щеше да се вижда с нея, но и щеше да се разведе с Ники и да се върне при Лара, за да изживеят отново всичко както трябва.
Познаваше Лара по-добре от всеки друг. С Джой, с когото не си подхождаха, тя сигурно щеше да се почувства самотна и уязвима в един момент. И той, Ричард Бари, щеше да дойде точно навреме, за да я утеши.
Преди някой да се усети, отново щяха да бъдат женени.
Да. Точно това щеше да се случи, независимо дали се харесваше на Ники или не.
— Надявам се още да ме харесва — Съмър си беше взела душ и бе облякла една от разголените рокли на Тина. Бяха вече в асансьора и се качваха към хотелския апартамент на Норман Бъртън, нает от него за постоянно.
— Разбира се, че все още те харесва — Тина понадигна прилепналото си горнище, за да разкрие още малко плът. — Според Дарлийн непрекъснато е питал за тебе.
— Е, това поне е добра новина — съгласи се Съмър и леко потрепери. Не беше сигурна дали е от нерви, от климатика в асансьора или от глупавото хапче, което Тина я накара да глътне. — Полудявам при мисълта, че ще го видя отново.
— Малката ми госпожица Романтичка — подигравателно подметна Тина. — Това ли е голямата любов?
— Мисля, че наистина е това — изкиска се Съмър.
Норман не отвори лично вратата на апартамента си. Този път го направи някакво момиче — очарователно чернокожо създание с провокираща усмивка и предизвикателно тяло.
Тина бързо избута Съмър напред.