На другия ден, веднага щом тя тръгна за офиса, той разби сейфа й. Чувстваше, че това, което прави, е лошо, но какъв друг избор имаше?
Намери седем хиляди долара, скътани в сейфа. Не бяха достатъчно, но ги взе всичките.
Аделайд трябваше да приключи с комара. Това наистина беше последният път, когато я измъкваше.
Някакъв клаксон го накара да подскочи. Осъзна, че се е разсеял, бързо завъртя волана и почти спря, без да обръща внимание на другия шофьор, който му показваше среден пръст.
Лара се нуждаеше от него повече от всякога. Трябваше да бърза към къщи.
ГЛАВА ШЕЙСЕТА
Когато Съмър се изправи пред хотела на Норман Бъртън под плющящия дъжд, осъзна, че няма къде да отиде. Мислеше, че Тина й е добра приятелка, всъщност я беше предавала през цялото време. Вече в никакъв случай не искаше да е приятелка на Тина — не и докато смъркаше кокаин. Да пушиш трева е едно, но да смъркаш кокаин — това не води до нищо друго освен до големи неприятности.
Въртеше се пред хотела и зъзнеше в оскъдната си рокля.
— Да ви повикам ли такси? — попита я младият униформен портиер.
— Не, благодаря — поклати тя глава.
— Да не сте от онези момичета от купона на Норман Бъртън — той се приближи към нея.
— Моля? — и му хвърли смразяващ поглед. — Отседнала съм в хотела с родителите си.
— Моля да ме извините, госпожице — и той се отдалечи.
Една лимузина се плъзна и спря до бордюра и Съмър, с поглед, пълен с обожание, видя как от нея слезе Джони Романо, голямата филмова звезда. Въпреки че беше с още три момичета, той й хвърли свалячески поглед и й намигна.
— Здрасти, пиленце — каза, докато минаваше покрай нея.
За какви се мислеха всичките тези филмови звезди? Само момиче не можеше да се справи с тях. Не можеше да направи абсолютно нищо.
Хвърли бърз поглед към шофьора на лимузината. Ако беше Джед, беше спасена. Но не беше Джед, а някаква недодялана стара чернилка. Най-тъпото беше, че не можеше да си спомни номера на Джед.
Въздъхна разочаровано и съкрушено и усети леко замайване. Бог знае какво беше онова хапче, което Тина я накара да изпие. Норман й беше казал да му се обади, бе настоявал да я види отново, бе я накарал да си въобразява, че връзката им има бъдеще. Но всъщност не беше нищо повече от бройкаджия. Добре поне, че го беше разбрала, преди съвсем да се оплете.
Потрепери отново и обви ръце около себе си, за да се стопли. Какво щеше да прави сега? Беше сама в Лос Анджелис, нямаше къде да спи, а всичките й неща, включително и парите, бяха у Тина.
— Къде са вашите? — младият портиер се приближи отново. — Знаят ли, че сте тук, отвън?
— Имаш ли нещо против да си гледаш работата? — високомерно отвърна тя.
— Извинете, не знаех, че разговарям с принцеса — върна й го той.
— Да не би да трябва да ти се отчитам? — възмути се тя.
— Давай. Да не мислиш, че ако си загубя работата, това ще ми провали деня?
— Ако искаш да знаеш — каза тя, — скарах се с родителите си.
— Не бива да се разхождаш насам-натам сама в този град — отбеляза той. — Не и момиче с твоята външност. Ако искаш, иди в кафето и ме изчакай. Ще те закарам където пожелаеш.
— Няма къде да отида — призна си тя.
— Можеш да останеш у дома.
— Ей сега — отвратено каза тя.
Той се засмя.
— Да не ти приличам на побъркан изнасилвач?
Разгледа го по-внимателно. Не беше от традиционния тип красавци. Приличаше на Том Круз с веселяшки настърчала остра коса. Е, не беше Норман Бъртън, но имаше ли друг избор?
— Предполагам, иначе си безработен актьор — въздъхна тя.
— Грешиш — отговори той. — Художник съм, а това го правя, за да си плащам наема.
— Що за художник? — тя въобще не му вярваше.
— Портретист. Впрочем имам желание да те нарисувам.
— Гола, предполагам.
— Ти го каза.
— Я се разкарай! — презрително каза тя.
— Ще дойдеш ли у нас тази вечер или не?
Тя не виждаше друга алтернатива.
— Добре.
Той кимна.
— Ще се видим в кафето след час.
— Може Мик да знае нещо — Ники беше на път да се разплаче. — Къде живее?
— Успокой се, Ники — каза Айдън. — Доколкото познавам Мик, си е тръгнал от партито и е ударил по клубовете. Остави съобщение на секретаря му.
— Не мога просто да стоя тук и да бездействам. Тя ми е дете — и е сама навън.
— Моите уважения, Ники, но не мислиш ли, че си позакъсняла да се правиш на загрижена майка?
— Да не се опитваш да ми кажеш, че съм лоша майка?
— А ти как мислиш?
— Знам, че трябваше да й обръщам повече внимание. Но когато тя настоя да остане при Шелдън, се почувствах наранена.
— Тя е просто дете, а ти си я отхвърлила. Не отчиташ ли факта, че може да е била афектирана?