— А на Ричард изобщо не му пукаше. Как може да е такъв безчувствен кучи син!
— Хей, я се опомни. Ричард си има свои планове.
— Тя може да е отишла при Лара.
— Обади й се.
— Точно в момента не сме в най-добри отношения.
— Въпреки това й се обади.
— Прав си — каза Ники и набра домашния телефон на Лара.
Госпожа Креншоу я информира, че вкъщи няма никой.
— Сигурна ли си, че Шелдън ще дойде тук направо от летището? — попита Айдън.
— Да, а след това ще трябва да се обадим в полицията.
— Той не го ли е направил вече?
— Задължително трябва да изчакаш двайсет и четири часа, преди да съобщиш за някой изчезнал.
— Но Съмър е непълнолетна. Това няма ли значение?
— Не зная. Ще говоря с Шелдън.
— Хей — той разтвори дългите си слаби ръце, — ела тук, имаш нужда от ласка.
— Сега не му е времето.
— Само казах, че имаш нужда от ласка — нищо повече.
Тя му позволи да я прегърне. Той имаше право — наистина се нуждаеше от любов и успокоение.
— Как може да ме разбираш толкова добре? — въздъхна тя.
— Защото винаги съм бил нечия опора — усмихна се той леко иронично. — Ако бях на твое място, вероятно щях да приема всяко лекарство, известно на човека. Не бих могъл да се оправя с това. Но ти се справяш страхотно, Ник. Само вярвай и ще я намериш.
— Преди да тръгнем, е добре да ми кажеш името си — Съмър се бе загледала в младия портиер, който без униформата изглеждаше още по-мил. Ако не се чувстваше толкова скапана и потисната, сигурно щеше да се радва на тази нова авантюра.
— Сам — каза той. — А ти?
— Съмър.
— Съмър и Сам. Какъв отбор!
— Сигурен ли си, че мога да ти се доверя, Сам?
Той се усмихна и сложи ръка на рамото й.
— Имаш ли друг избор? С мене или на улицата. Така ли е? Мисля, че можеш да ми имаш доверие.
Тези думи звъннаха в ушите й, след което тя напусна хотела с един напълно непознат човек.
ГЛАВА ШЕЙСЕТ И ПЪРВА
Алисън Сиуел често си мислеше за това, как би се чувствала, ако беше известна. Когато угаси фаровете на колата си и проследи Лара надолу по прашния път, не беше възможно да не мисли за тръпката, която би й донесла славата на светска жена. Чарлс Менсън и заобикалящите го бяха толкова известни, колкото и всеки президент; Джон Хинкли беше име, познато на всеки заради опита за покушение срещу президента; Робърт Бардо бе влязъл в заглавията по света след убийството на Ребека Шефер; а Марк Чапман бе чакал толкова време в Ню Йорк, за да убие Джон Ленън.
Заради постъпките си тези мъже отдавна трябваше да са забравени от историята. Но те се превърнаха в символи, появиха се на кориците на „Тайм“ и „Нюзуик“. За тях пишеха постоянно, интервюираха ги в килиите им, почитаха ги и ги въздигаха. Всеки знаеше имената им.
Това наведе Алисън на мисълта, че тя също може да стане известна. Нали не искаше цял живот да бъде никоя? Да я подхвърлят и да се отнасят с нея като с боклук. Трябваше да направи нещо.
Чичо Сирил много щеше да се гордее с нея, ако успееше. А останалите кретени, с които беше работила през всичките тези години — да, те щяха да се изтрепят да я снимат.
При тези мисли усмивката се разля по лицето й. Алисън Сиуел на корицата на „Нюзуик“. Трябваше да стори нещо много жестоко, за да изпълнят страниците със статии за нея.
Беше ли достатъчно да убие Лара Айвъри?
Границата между любовта и омразата е много тънка. Алисън Сиуел беше преминала тази граница.
Безумно обичаше Лара Айвъри. Сега вече я мразеше достатъчно силно, за да я убие.
Тази нощ Лара Айвъри щеше да си плати.
Тази нощ Лара Айвъри щеше да умре.
ГЛАВА ШЕЙСЕТ И ВТОРА
Голямата стара къща беше запустяла, тъмна и студена. Каси бе успяла да се промъкне през отворения кухненски прозорец и пусна Лара да влезе през задната врата.
— Няма ток — проплака тя. — Ако нямаш нищо против, Лара, това е идиотско.
— Вече сме тук — решително отговори Лара. — Единственото нещо, което можем да направим, е да поспим.
— О — Каси не успя да сдържи сарказма си. — Предполагам, яденето тук не е на мода. Да не говорим за отоплението.
— Да не би никога да не си била на палатка? — сопна се Лара. — Малко лишения няма да ни навредят.
Прекалени лишения — искаше да възрази Каси. — По телевизията върви любимото ми шоу, а аз си искам вечерята. Но се въздържа, защото Лара беше изпаднала в едно от странните си настроения. Снимките в „Истина и факти“ явно я бяха изкарали от равновесие. Но защо и Джой беше наказан?