— Ще донеса фенерчето от колата — заяви тя.
— Чудесно — Лара си мислеше, че единственото, което наистина иска в момента, е да се мушне в леглото и да се скрие от света. Джой Лоренцо я беше изиграл прекрасно, като я бе накарал да вярва, че му пука за нея. Никога не беше имала късмет с мъжете. Глупаво беше да си мисли, че Джой е нещо по-различно. Всъщност се оказа точно обратното.
Къщата беше студена. Може би Каси имаше право — хотелът май беше по-добра идея.
Не, ако бяха отишли на хотел, Джой щеше да я открие, преди още да се е усетила. Искаше напълно да се скрие. По този начин се самонаказваше, че е била такава влюбена глупачка.
Сериозно се замисли за Томи и за мъдрия съвет, който й беше дал. Бе й казал, че снимките са вчерашни новини — напълно да забрави за тях.
— Всички мъже са свине — така й бе казал Томи. — Зависи колко свинщина си готова да понесеш.
Само Томи да беше жив — помисли си тя, — можехме да се оженим и да си живеем щастливо и до днес. Това щеше да стане, ако не се бе разболял и не бе починал в ръцете й.
Каси се върна с фенерчето и двете започнаха да се оглеждат. Въпреки че беше купила маса прекрасни мебели, сега всичко беше покрито с прашни чаршафи.
Когато се качваха на горния етаж, Каси каза:
— Точно ми хрумна. Ако няма чисти чаршафи, мисля, че предложението ми за хотел е най-доброто решение.
— Спри да дрънкаш за този хотел — остро изрече Лара. — Боже, какво си мрънкало.
Разбира се, Каси беше права — спално бельо нямаше.
— Видя ли? — триумфално попита Каси.
— Не, нищо не съм видяла — отговори Лара, докато се опитваше да отвори голямата ракла в хола. Там имаше всичко, от което се нуждаеха. — Извинявай, Кас, но ми се струва, че можем да си оправим леглата.
— Не мога да заспя, преди да съм си сложила нещо в устата — измърмори Каси.
— Добре — съгласи се Лара. — Имам план. Ти ще отидеш да намериш магазин и ще напазаруваш, докато аз оправям леглата.
Каси вдигна вежди.
— Ще оправяш леглата?
— Мога да го свърша, Кас. Освен това мисля, че ще ми хареса.
Каси нямаше и представа, че е била камериерка в мотела на леля Люси и че можеше за отрицателно време да оправи легло. Не знаеше колко терапевтична може да бъде понякога домакинската работа.
— Добре. Ако си сигурна, ще отида да купя храна, батерии и свещи. Нещо друго?
— Нищо — отговори Лара. — Не се притеснявай, тук ще си прекараме чудесно.
— Какво да взема за вечеря? — попита Каси. — Нещо против няколко „Биг Мака“?
— Хм… — намръщи се Лара. — Наистина трябва да направим нещо за навиците ти на хранене.
— Какво да сторя, като имам толкова здрав апетит? — оправда се Каси, макар да беше съвсем наясно, че е с повече от двайсетина кила над нормата.
— „Здрав“ е неуместна дума, ако говориш за „Биг Мак“.
— Това е орално удоволствие.
— Не ме карай да започвам, Кас. Трябва да се грижиш за себе си.
— Ще се грижа — обеща Каси; знаеше, че няма. — Но не и тази вечер. Е, какво искаш за вечеря?
— Не съм гладна — Лара се чувстваше депресирана и тъжна. — Вземи каквото искаш.
— Скоро ще се върна — обеща Каси.
— Не е необходимо да бързаш. На кого са му притрябвали телевизия и свещи? Ако спре да вали, ще се поразходя по брега.
— Да не си посмяла да слизаш по тези паянтови стълби — строго нареди Каси.
— Прекалено много се безпокоиш — тихо отговори Лара. — Имам нова застраховка. Така че ще правя каквото си искам когато си искам и няма да се притеснявам за нищо.
— Мога ли да ти задам един въпрос? — полюбопитства Каси. — Джой ще дойде ли утре при нас?
— Джой? — безизразно я погледна Лара. — Кой е Джой?
Кучетата го посрещнаха преди госпожа Креншоу.
— Тя върна ли се вече? — попита той.
— Още не, господин Джой.
— Господи! Къде може да е?
— Нищо не знам — госпожа Креншоу се държеше малко официално. — Приготвила съм вечеря и ако сте гладен…
— Не, благодаря — той се взря във възрастната икономка. Дали не го лъжеше? — Убедена ли сте, че не е оставила съобщение?
— Напълно.
Качи се горе. Спалнята беше празна. Беше почти десет часа. Знаеше, че Лара е разстроена заради снимките, но защо не му се бе обадила?
Отново слезе долу в дневната и включи телевизора. Тъкмо започваше някакво шоу. Известно време погледа разсеяно. Джими Смит, хлъзгав като коприна; Денис Франц, своенравен както обикновено; Ким Дилейни, остра и агресивна. Това беше една от малкото програми, които му харесваха; всъщност беше решил да говори с Куин — ако може, да го уреди да гостува. Естествено, не искаше да става телевизионна звезда, но нямаше да е лошо да се появи в добро шоу като това.