— Бих искала да мога да ти помогна.
— Да. Съжалявам за Съмър.
— Почакай — каза Ники. — Току-що се сетих за нещо. Тази сутрин Ричард беше на снимачната площадка.
— С Лара ли?
— Да. И нямаше търпение да плати десетте си цента за снимките в таблоида.
— Да не искаш да кажеш, че може да е с него?
— Не… но той кроеше нещо. С него имаше някаква възрастна жена. Той я въведе във фургона на Лара и двете останаха известно време сами.
— Коя беше жената?
— Не зная. Беше някъде около петдесетте, добре облечена, с червеникава коса.
Описанието го смрази. Възможно ли беше това да е Маделин Франсис?
Не. В никакъв случай.
Но все пак… Ричард го мразеше и все още беше навит на Лара. Навярно се бе съюзил с Маделин срещу него. Ако това беше вярно, работата му бе спукана.
— Благодаря ти, Ники — и той затвори.
Ако Маделин Франсис беше в Лос Анджелис, трябваше да я открие. А ако Ричард Бари я беше свързал с Лара, той щеше да си плати.
Нещо се беше объркало. И най-добре да разбере какво, преди да е станало твърде късно.
ГЛАВА ШЕЙСЕТ И ТРЕТА
Беше студено да се стои в колата и да се наблюдава голямата къща, но Алисън Сиуел кипеше от енергия. Наведе се, пресегна се към задната седалка на голямата си кола и сграбчи оттам топлата парка, която носеше точно за такива случаи — когато преследваше звездите и стоеше пред къщите им по цяла нощ.
Само че тази нощ беше по-различно. Тази нощ нямаше да виси тук и да чака удобен момент, за да снима. Тази нощ беше тук заради себе си, а Лара и тъпата й асистентка съвсем я бяха улеснили. Къща без ток, потънала в тъмнина, а и Каси подкара нанякъде без шефката си. Какво по-хубаво от това?
Още като видя Каси да се отдалечава, Алисън излезе от колата си, промъкна се внимателно през отворената порта и предпазливо се приближи до къщата. Много пъти я бяха нападали кучета пазачи или някой неуморен телохранител бе изскачал пред нея с пистолет и с желанието да разбере какво търси тя.
За всеки случай винаги носеше със себе си оръжията си — дълъг ловджийски нож като онзи, който беше използван за убийството на Никол Симпсън и Рон Голдман; няколко добре подострени игли, чифт дебели кожени ръкавици, които да пазят ръцете й, отвертка и специална кредитна карта, с която можеше да отвори всяка врата.
Веднъж висеше и чакаше някаква особено нашумяла рок звезда, когато злото му псе започна да души наоколо. Преди звярът да успее да издаде и звук, тя му бе прерязала гърлото с ловджийския нож. Спомни си как ножът се плъзна през артерията на кучето и как кръвта бликна върху й. Това въобще не я разстрои. Всъщност я изпълни със странна тръпка.
Как ли би изглеждала Лара, когато това й се случеше?
Какво ли изражение щеше да се изпише на красивото й лице?
Алисън се зачуди дали Лара Айвъри знае колко е щастлива, че се е родила с такова идеално лице. Звездите бяха падали върху й и заради това лице тя водеше такъв прекрасен живот.
Като че ли тази кучка го заслужаваше. Не заслужаваше нищо, защото не знаеше какво е да даваш. Беше себична, интересуваща се само от себе си кинозвезда — такива бяха и всички останали.
Е, Алисън смяташе да промени това.
Нощта беше тъмна и мрачна, дъждът плющеше.
Алисън нямаше нужда от светлина. Дъждът не й пречеше. Знаеше много добре накъде се е отправила.
Към кориците на „Тайм“ и „Нюзуик“ — ето натам беше тръгнала.
ГЛАВА ШЕЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА
В момента, в който Ники съзря Шелдън, вече беше надвила онова болезнено усещане в стомаха си. Бяха минали години, откакто не го беше виждала — години на свобода, далече от властното му, надуто присъствие. Сега се чувстваше свободна — за разлика от времето, когато той все още можеше да й въздейства психически.
Той не приличаше на поддържания мъж отпреди. Изглеждаше занемарен и изхабен, облечен с измачкано спортно сако, разкопчана яка и панталони без ръб. Не беше бръснат. Сивата му коса бе суха и твърде дълга за мъж на неговата възраст. Тънките му устни — по-безкръвни от всякога.
— Тя тук ли е? — бяха първите думи, отронили се от устата му.
— Не — отговори Ники. — Няма я.
— Имам нужда от едно питие — избоботи той.
По дъха му се досети, че в самолета вече е ударил няколко.
— Налей си сам — и му посочи бара. — А, Шелдън, това е Айдън Шон.
Като хвърли бегъл поглед към Айдън, Шелдън смутолеви едно „добър вечер“.
Айдън и Ники се спогледаха.
— Казах ти — направи тя гримаса зад гърба на Шелдън. — Абсолютен задник.
Шелдън си взе голяма чаша бренди.
— Добре, Шелдън, какво стана? — попита Ники.