— Да — неохотно отговори тя. — Предполагам, че си прав.
— Това не означава, че няма да ми липсваш — той отново включи на чар.
— Сигурен ли си?
Сега в играта влезе най-съблазнителният му глас:
— Хайде, любима, знаеш, че ще ми липсваш.
Погрижил се за това, се върна на снимачната площадка.
Лара беше прочела сценария на „Отмъщение“ три пъти и въпреки че вървеше трудно заради езика, откровеността и насилието, беше преценила, че е много силен — и с подходящ режисьор щеше да стане забележителен филм.
Прибра сценария в чантата си, излезе от фургона си и се отправи към снимачната площадка, като по пътя буквално скочи на Джой Лоренцо.
— Съжалявам! — каза той и отстъпи назад.
— Не, аз съжалявам, че губим толкова време, докато стигнем до нашата сцена — по някаква неизвестна причина усети сърцето си да тупти.
Още веднъж, сега отблизо и лично, се удиви на бляскавата й красота.
— Няма проблем — успя да прозвучи както обикновено. — Вече свиквам да седя на високо столче — това ме връща към младежките ми престъпни дни.
— О, така ли? — тя го каза с великолепна усмивка, като си мислеше, че той е направо невероятно красив, а също и забавен. — Толкова отдавна ли беше?
— Доста.
— Скромничиш за възрастта си — подразни го тя.
— На трийсет съм. А ти на колко си?
Не беше свикнала да й задават такива директни въпроси.
— Всъщност съм на трийсет и две — все пак му отговори. — Рекламният ми агент ме кара да казвам, че съм на двайсет и девет. Но след като всяко списание знае истината, аз продължавам да го убеждавам, че това е някак си безсмислено.
И двамата се засмяха.
— Сигурно не е лесно човек да е известен като тебе — той не можеше да спре да я гледа.
— Не е — в отговор тя срещна погледа му. — Въпреки че си има своите компенсации.
— Да — направи гримаса той. — Обзалагам се, че е така.
Между тях се втурна Джейн.
— И двамата ви викат на снимачната — официално обяви тя.
— Благодаря ти, Джейн — Лара мило я отпрати и се отправи към камерите. Джой изостана на една крачка зад нея.
— Чух, че си сгоден за адвокатка — обади се тя. — Тази професия трябва да е интересна.
— Да — отвърна той. — Когато се гледаше делото на О. Джей, аз направих убийствения си коментар. Тя трябваше да е била там вместо Марша Кларк — щеше да свърши по-добра работа.
— Отдавна ли си сгоден?
— От година — излъга той. — То е нещо като обещание без окончателно затваряне на последната врата, нали знаеш какво имам предвид?
Тя меко се засмя.
— Сигурна съм, че на годеницата ти би й било приятно да чуе това.
— Хей… — той се обади бързо, да не би тя да започне да мисли по-малко за него. — Нямах нищо лошо предвид. Просто е така — е, знаеш ли, за мене бракът е важен. Когато се оженя, ще е завинаги — и я загледа настоятелно. — Не се ли чувстваш и ти така?
— Моята плоча нещо зацикли — тя си помисли, че се беше чувствала точно така, когато се омъжи за Ричард. — Разведена съм.
— Не знаех.
— Хм… Предполагам, не четеш списание „Пийпъл“.
— И кой беше щастливецът?
— Ричард Бари, режисьорът — тя отговори точно когато пристигнаха на снимачната площадка.
— Колко време бяхте женени?
— Достатъчно дълго, за да разбера, че е грешка. Хубавото е, че сега сме приятели.
— Много добре.
— Време е за работа — решително каза тя. — А ако Кайл спре да се препъва в репликите си, може би ще стигнем до твоята сцена този следобед.
— Това би било изненада.
Дълго и сериозно се взряха един в друг. Той я изнервяше с начина, по който погледът му сякаш проникваше право през нея.
— Ъ… Радвам се, че най-сетне си поговорихме — обади се тя.
— Да — той все още я наблюдаваше отблизо.
— Годеницата ти ще идва ли за този уикенд? — попита тя. О, Боже, Лара, какъв глупав въпрос!
— Не. Работи над някакво дело. Защо?
— О — тя затърси причина. — Аз… ъ… мислех да ви поканя двамата на парти в дома ми утре вечер.
— Така ли?
Не можа да повярва, че думите излизаха от собствената й уста. Луда ли беше? Не беше планирала парти.
— Ще бъде забавно — продължи. — Ще дойдат Йоко и Рокси и по-голямата част от екипа.
Черните му очи продължаваха да я привличат.
— Добре ли ще е да дойда сам?
— Естествено — тя отговори, останала малко без дъх.
— Тогава ще съм там.
— Добре. О, и ако твоята годеница все пак пристигне, моля те, доведи и нея — оттегли се набързо и почти затича срещу Майлс, който чакаше нетърпеливо. „Ще правя парти — помисли си тя. — По-добре веднага да информирам Каси за ситуацията. Тя ще бъде очарована.“