Вече беше решила, че най-доброто нещо ще е да остане в Лос Анджелис, най-скъпото татенце да й праща пари, а тя да се премести в своя собствена квартира. В края на краищата след няколко месеца щеше да стане на шестнайсет — и законно щеше да може да кара. Колко радикално би било това!
Разбира се, кисело си помисли тя, Шелдън не би одобрил оставането й в Калифорния — не обичаше тя да е толкова далече. Но ако поведеше битка, можеше винаги да го изнуди. Имаше материали за господин Голямата работа известния психиатър, които той не би искал никой да вижда — нито дори прекрасната му Рейчъл, която, макар и да беше готина, беше малко глупава.
О, да, ако искаше, можеше за секунди да разбие щастливия му дребен живот. И да разбие нервите на всички по време на процеса. Особено на Ники.
Хм… ако най-скъпото татенце не й помогнеше, може би щеше да постъпи точно така.
Обади се на Джед, който й предложи да я вземе и да я отведе на купон в някакъв клуб. Джед се бе оказал идеалната връзка, той сякаш познаваше всички — представяше я навсякъде като дъщерята на Ричард Бари, което привличаше към нея много внимание. Вече беше излизала с него няколко пъти и срещна всякакви хора — включително Тина, забележително на външен вид осемнайсетгодишно момиче, което, реши тя, щеше да бъде новата й най-добра приятелка. В училище винаги се водеше с по-големите момичета — петнайсетгодишните бяха твърде незрели, за да се занимава с тях.
Джед се опита да го направи с нея на втората нощ, откакто тя беше в града. Бе го отблъснала — вече беше взела решението си. Трябваше да го прави с кинозвезда. Обаче… Джед беше полезен и трябваше да си го задържи.
Клубният живот беше доста по-различен от този в Чикаго. Имаше всякакви изкушения — ганджа, кокаин, множество хапчета. Съмър не се възползваше от нищо освен от по някоя цигара.
У дома момчетата винаги се опитваха да я напият, но за тях тя беше твърде умна. Освен това баща й я наблюдаваше с нездрава ревност — винаги чакаше, докато тя се прибере вкъщи през нощта, проверяваше дали е пила или се е друсала; задаваше въпроси; въртеше я на шиш, за да разбере какво е правила с момчетата.
Беше много досадно.
Той беше много досаден.
Нямаше търпение най-сетне да се освободи.
Когато пристигна в къщата, Джед караше лимузина.
— Трябва по-късно да взема някого от летището — обясни той.
— Кога? — намръщи се тя.
— В един сутринта. Което ни дава много време — и той направи несръчен опит да я прегърне.
Освободи се от лепкавата му прегръдка със слаб кикот и трясна вратата на лъскавата дълга кола.
— По-добре седни отзад — той се влачеше след нея. — По този начин, ако се натъкна на някой от другите шофьори, ще си помислят, че съм още на работа.
— Добре — нахално каза тя. — Аз ще съм богатият ти клиент и ще ти давам заповеди.
— Както искаш, по дяволите — той се наведе към задната седалка в опит да я поопипа набързо.
Съмър се беше научила в ранна възраст, че всички от мъжки пол са лесни и че единственото, което тя трябва да направи, е да попримига с големите си като на бебе сини очи, да покаже малко крак — и те бяха нейни. В Чикаго момчетата въздишаха тежко подире й. В Холивуд не беше много по-различно. Въпреки че като се поогледа малко из клубовете, осъзна, че момичетата в Лос Анджелис са много по-хубави от онези у дома, в Чикаго — особено Тина, която беше толкова готина и изпипана с дългите си кестеняви къдрици, подканващите устни и проблясващите котешки очи. Съмър разбра, че от Тина може много да научи. И колкото по-скоро, толкова по-добре.
— Да тръгваме, шофьоре — нареди тя. — Не желая да пристигна със закъснение.
— Дразниш ме, знаеш ли го? — Джед изглеждаше смутен.
Кога ли щеше да разбере, че няма никакъв шанс?
— Мартини? — предложи Ричард.
— Защо не? — отвърна Кимбърли Траубридж.
Кимбърли беше висока, привлекателна жена в края на двайсетте си години, с късо подстригана ягодово-руса коса и подчертан собствен стил на обличане. Беше временна асистентка на Ричард, наета на мястото на постоянната му асистентка, която бе напуснала, за да ражда.
Кимбърли беше не само привлекателна, но усещаше нуждите му и действаше изключително ефективно. Кимбърли очевидно го обожаваше, а той беше доволен тя да е наблизо.