Тази вечер, вече приключили с монтажа, я попита дали иска да хапнат заедно. Съвсем невинно предложение, защото откакто се бе оженил за Ники и практически спря да пие, той й беше верен. Вечерята изглеждаше неангажиращ начин да се реваншира на Кимбърли за целия й упорит труд.
Заведе я в „Трейдър Викс“, където екзотичните напитки влизаха твърде леко — и бяха в състояние да повалят и слон! В пиянските си години Ричард можеше да изпие последователно три моряшки грога без проблеми. Сега не беше сигурен дали може да се справи и с един.
Кимбърли беше впечатлена от ресторанта.
— Никога не съм идвала тук преди — каза тя, докато се оглеждаше.
— Тогава трябва да пробваш това — и й поръча моряшки грог с комбиниран ордьовър.
Тя пресуши екзотичната смес, сякаш беше лимонада, хапна две шишчета и яйчено руло и се отправи към тоалетната.
Когато се върна, той вече пиеше второто си питие, а нея я чакаше още един грог.
Забеляза, че е разкопчала няколко от копчетата на блузата си, освежила е грима си и се е парфюмирала с нещо с дъх на мускус. Въобще не му даваше знаци!
— Миришеш хубаво — обади се той.
— Помислих си, че никога няма да забележиш — отговори тя. И след това вече беше въпрос само на време той да я покани у дома си.
Първият клуб, в който я заведе Джед, беше прекалено претъпкан.
— Гадост — заяви Джед.
— Адска — съгласи се Съмър.
Преместиха се в „Пот“ — моден танцклуб, където всяка седмица сменяха стила. Там откриха Тина, както и някои от останалите приятели на Джед. Всички се настаниха заедно.
Всеки път, когато срещнеше Тина, тя беше с ново момче.
— Лесно се отегчавам — призна Тина с кикот, когато Съмър я запита защо. — Джед обаче е готин. Трябва да се лепнеш за него за известно време — докато ти стане ясно кой път да хванеш.
— Хубаво — съгласи се Съмър.
— Виждам, че от известно време се грижиш за тена си — продължи Тина. — Може би и аз ще направя същото.
Съмър беше очарована, че Тина иска да й подражава. Тина, дето беше толкова готина с дългата си тъмна и къдрава коса и с предизвикателното си облекло.
— Можеш да идваш в къщата на брега по всяко време — покани я Съмър и набързо надраска телефонния си номер.
— Може би — прие Тина.
Джед й обясни, че Тина работи като модел при производител на дрехи в центъра на града.
— Ау! — завистливо възкликна Съмър. — Бих дала всичко да се захвана с този бизнес.
— Питай я — предложи Джед. — Може би ще се намери пролука. А като намериш време, кажи на втория си баща да ме включи в някой негов филм!
— Ако намеря — изпръхтя Съмър.
И двамата се засмяха и Джед я повлече към претъпкания дансинг.
Ричард наля две мартинита, преди да изведе Кимбърли на терасата.
— Фантастично! — едва си пое дъх тя и отпи от питието си. — Къща направо на брега — винаги съм мечтала за това!
Ричард остави мартинито си на парапета; беше бесен на Ники — как се осмеляваше да го зареже и да хукне подир Лара, за да се опитва да я принуди да участва в жалкото й филмче. Особено пък след като той й каза да не го прави. Да, беше бесен, а сега — и пиян — и всичко по вина на Ники. Амбицията е опасно нещо.
Протегна ръка към Кимбърли и мускусния й парфюм. Тя се разтопи в прегръдките му, сякаш там й беше мястото.
Той зарови ръце в косата й и я изпъна зад ушите. Захвана се с копчетата на блузата й — разкопчаваше ги едно по едно.
— Няма ли да ме целунеш? — попита тя.
„О, да, разбира се, че да.“
Пъхна език в устата й, зачуди се дали има презерватив — надяваше се тя да има, защото на него вече не му трябваха. С изключение на сега. За да изконсумира този акт на порастване.
„За Бога! Ако Ники разбере, ще ме напусне.“
Нямаше начин да разбере.
Бавно съблече Кимбърли. Тя носеше дантелено бельо направо от каталога на „Тайната на Виктория“ — това наистина го възбуди. Първо свали закопчаващия се отпред сутиен — разкриха се хубави гърди с големи зърна. После я освободи от дантелените гащички — видя обръснатия й венерин хълм. Накрая разкопча колана за жартиери и смъкна чорапите й.
Когато тя вече беше гола, я сложи да легне на външната стъклена маса и бързо я изчука — помпа само няколко минути, преди да се изпразни.
В момента, в който свърши, искаше тя да си върви.
„Отърви се от нея!
Махай я оттук, преди Лара да научи.
Лара… — той се замисли тъжно. — Изобщо не трябваше да позволявам да си отидеш. Защо разреших това да се случи?“
Обаче Кимбърли имаше други идеи — беше решена да му се наслади и след това и нищо не можеше да я спре. Събори го на един шезлонг, обви дългите си крака около него и го зацелува с влажни и страшни устни.