Выбрать главу

Барбара сграбчи ръката му и я стисна.

— Изглеждаш самотен, Джой — каза и му хвърли поглед, в който се четеше: „Можеш да ме чукаш, ако искаш.“ — Годеницата ти не успя ли да дойде?

— Ъ-ъ… беше уредила да лети насам, но после изникнало нещо. Работи над много важен случай. Говорихме по телефона — ето защо закъснях.

Истината беше, че закъсня, защото седеше в стаята си и чакаше обаждането на Маделин. За да е достатъчно сигурно, тя беше звъннала в девет вечерта да го провери. По телефона бе подсмърчал и кашлял и веднага щом се отърва от нея, остави съобщение на рецепцията да не го безпокоят и изхвърча.

— Колко жалко — но Барбара изобщо не съжаляваше.

— Да — съгласи се Джой. — Е, трябваше да я оставя да си гледа работата — заета е да гради реномето си.

— Настоявам да дойдеш да седнеш при нас — заяви Барбара.

— Ще пропусна — поклати той глава. — Кайл не ме харесва.

— Кайл не харесва никой мъж, когото смята за конкуренция.

— Аз? Конкуренция? — Джой се изсмя подигравателно. — Аз? Дето имам само три жалки сцени.

— Знам — съгласи се Барбара. — Опитай се да разбереш: Кайл остарява, оплешивява — и тя понижи глас: — Виж какво стана с Бърт Рейнолдс. И за да довърши унижението си, сега Кайл се среща с деца.

— А? — погледът на Джой беше насочен към Лара.

— Момичето, с което е тази вечер, не може да е на повече от седемнайсет.

— Какъв неудачник!

Барбара се огледа, за да е сигурна, че никой не ги чува.

— Опитай се да не го казваш някъде, където може да те чуе Кайл. И, Джой, ако повториш някоя от забележките, които направих, ще го отрека.

— Можеш да ми имаш доверие — и я последва до онова, което очевидно беше най-важната маса.

Лара се изправи и го поздрави.

— Здравей, Джой — мило произнесе тя. — Толкова се радвам, че успя да дойдеш.

Той се втренчи в невероятното й лице. Мадоната на деветдесетте години — сърцераздирателно чиста и красива. Искаше да я очарова тук и сега — вече беше осъзнал, че тя е специална — не просто поредното завоевание.

— Партито изглежда успешно — небрежно отбеляза той. — Благодаря, че ме покани.

Тя се усмихна и освети нощта.

— Така е. — Ники й хвърли рязък поглед. — Ъ-ъ… запознай се с приятелката ми, Ники Бари — беше разбрала намека.

Джой кимна на красивата тъмнокоса жена, която едва забелязваше — доколкото го засягаше, всеки бледнееше в сравнение с Лара.

— Е, здравей — поизправи се Ники на стола си.

Барбара собственически го хвана за ръка.

— Ела да седнеш тук, Джой — и го дръпна настрани.

— Извинете ме — обади се той учтиво, докато Барбара го влачеше към другия край на масата.

— Извинен си — отговори Лара с очарователна усмивка — колкото да му покаже, че не й пука, ако го командва някой друг.

— Тя си пада по него — промърмори Ники, докато го наблюдаваше как се отдалечава. — И кой ли може да я обвини?

— Всичките си падат по него — спокойно отговори Лара. — Но не мисля, че той си играе на игрички.

— Това би било приятна промяна — вдигна вежди Ники. — Мъж, който наистина не се мотае наоколо постоянно надървен! Сигурна ли си?

Лара се усмихна и си пожела да може да спре неконтролируемото туптене на сърцето си.

— Сгоден е за адвокатка.

— По-стара от него?

— Откъде да знам?

— А той на колко е?

— Нямам представа — студено отвърна тя, въпреки че знаеше точно. — Казах ти — не ме интересува.

— О, да бе, да — Ники смигна знаещо.

— Защо го казваш?

— Ще ти обясня. Веднага щом той се появи, погледът ти се изпълни с непреодолимо желание.

— Глупости! — изруга Лара — нещо, което почти никога не правеше.

— О, глупости, а? — Ники наистина се забавляваше. — Сега знам, че те интересува.

Лара подскочи — Ники понякога можеше да бъде най-голямата досадница в света.

— Ти си такъв шибан таралеж в гащите! — избухна тя.

— Две мръсни думички! — възкликна все още смеещата се Ники. — Вече вярвам, че си влюбена.

Лара стана и тръгна между гостите; беше бясна, че Ники е направила такъв голям слон от мухата.

Ама защо все пак Барбара Уестърбърг се натискаше на Джой? Не беше ли наясно, че той е сгоден?

Фреди, осветителят, който беше ударил някоя водка в повече, я сграбчи за ръката, докато минаваше покрай него.

— Лара, Лара, Лара — примоли се той. — Потанцувай с мене, а?