Выбрать главу

Фреди я дръпна на дансинга, в тънкия й кръст се вкопчиха влажните му ръце.

— Какъв купон! — възкликна той. Имаше разрошена канелена коса, щръкнали във всички посоки вежди и костеливо лице.

— Забавно е, нали? — отговори тя.

— Никога не съм мислил, че ще имам куража да те поканя на танц — беше объркан от собствения си ход.

Тя се усмихна — с годините се беше научила да се държи приятелски, без обаче да фамилиарничи. И това действаше всеки път. Никой не се осмеляваше да направи нещо — освен ако тя не му дадеше зелена светлина.

Погледна към масата си, когато Фреди я завъртя около себе си. Майлс и Джини се караха както обикновено. Барбара Уестърбърг се беше навела над Джой и настоятелно му говореше. Кайл бе въвлечен в разговор с Ники, докато приятелката му се взираше празно в пространството.

Реши, че е глупаво да се ядосва на Ники — в края на краищата тя беше права — Лара намираше Джой за привлекателен, въпреки че никога не би си го признала.

— Благодаря — и тя ловко се изтръгна от прегръдката на Фреди. — Ти си забележителен танцьор.

— Никога вече няма да си измия ръцете — зъбатата му усмивка бе чаровна.

По-късно същата нощ, когато келнерите отсервираха, а всички се бяха прибрали по стаите си, Ники се разкайваше:

— Извинявай, че те ядосах.

— Не, не успя — отговори Лара.

— Всичко е само защото мразя да те гледам сама — обясни Ники. — За тебе не искам нищо повече от един мъж, който ще бъде толкова добър с тебе, колкото и ти — с него.

— Слушай, Ник — красивото лице на Лара беше съвсем сериозно. — Знам, че ми мислиш доброто, но това е мой проблем, не твой. И знаеш ли още какво? Дори не е проблем, защото нямам нужда от мъж. Много съм си щастлива и сама. Всъщност съм много по-щастлива, отколкото бях, когато бях с Ричард.

— О! — възкликна Ники.

— Така че ми направи една услуга — продължи Лара. — Спри да ме притискаш. Джой е привлекателен — това ще го потвърди всяка жена на снимките, но мене не ме интересува. Затова спри да ме закачаш за него.

— Тъй вярно, шефе — изкозирува Ники.

— Защо ме наричаш „шефе“? — възмути се Лара.

— Защото ще си звездата в моя филм. И ти ще определяш правилата.

— Не, Ник — и това го разбери отсега: ти си продуцентът, а това те прави шеф. И така и трябва да е, иначе всеки ще ти се качва на главата.

— Схванах — обади се Ники.

Лара наблюдаваше сервитьорите, все още заети с разчистването.

— Бих казала, че партито беше успешно.

— И те направи госпожица Популярната — Ники си взе един шоколадов бонбон и го пъхна в устата си. — О, а казах ли ти за Кайл?

— Какво за него?

— Покани ме в стаята си в хотела.

— А аз си мислех, че е с онзи хърбав модел.

— Хм… Реших, че господин Кинозвездата има тройка наум — изкиска се тя. — Стряскам ли те с такива думи?

— Всъщност…

— Не започвай пак — Ники размаха насреща й салфетка.

— Би ли отишла? — полюбопитства Лара. — Ако не беше омъжена?

— Нека да оставим нещата такива, каквито са — отговори Ники. — Защо мислиш, че толкова се нервирам със Съмър? Когато бях сама, съм пробвала всичко.

Лара се изправи и прикри прозявката си.

— Да влизаме вътре, време е за лягане.

— Да, а аз трябва да хвана някой ранен полет.

— Бих искала да можеш да постоиш повече — натъжи се Лара.

— Трябва да се връщам. Не мога да ги оставя твърде дълго сами. Познаваш Ричард — очаква да е обект на цялото ми внимание.

— На мене ли ще го разправяш? — измърмори Лара.

Влязоха в къщата, където Каси надзираваше доставчиците, който си прибираха нещата.

Лара се отправи към спалнята си.

— Не забравяй — извика през рамо. — Когато ще продаваш филма — използвай името ми; това ще ти осигури всички финанси, от които се нуждаеш.

— За Бога, Лара, наистина го оценявам — благодари й Ники. — Нямам търпение да кажа на Ричард.

— О, някой ден ще ми върнеш услугата.

— По всяко време — сериозно отвърна Ники. — Обади ми се, и ще долетя.

Джой си тръгна рано от партито — Барбара Уестърбърг го следваше плътно по петите. Нямаше смисъл да стои, щом не можеше да се приближи до Лара — всички искаха да са близо до нея, а той не смяташе да се реди на опашката. Времето за неговия ход още не беше дошло.

Във фоайето на хотела се отърва от Барбара, която имаше намерение да го завлече в стаята си.

— Виж — каза й той най-сетне. — Ти си много секси, но аз съм сгоден. Не мога да го направя и после да ми е чиста съвестта.

— Никой няма да знае — увери го Барбара и предизвикателно облиза устни.

— Всички ще знаят — възрази той. — Освен това ти имаш съпруг.