След няколко секунди се обади Ричард.
— Здравей, скъпа, ти се върна — каза той.
— Да, върнах се, а къщата ни е пълна с погнати от хормона тийнейджъри — остро изрече тя. — Каза ли на Съмър, че може да прави купон?
— Моля? — той звучеше напълно незаинтересован.
Тя знаеше защо. Седеше пред монтажните машини с екипа си от редактори и беше съвсем погълнат. Не би му пукало повече, ако Съмър забавляваше и „Даласките каубои“.
— Съмър ми обясни, че ти си й казал, че всичко е наред, ако покани хора в къщата — обвини го тя.
— Не можеш да я кастриш за това в неделя следобед. Детето нямаше какво да прави, така че й казах: хубаво, нека си покани неколцина приятели.
— Неколцината приятели се оказаха петдесет човека. Когато влязох в спалнята ни, непълнолетна двойка го правеше в нашето легло!
— О, Боже! — изръмжа той.
— Не се ли предполагаше да я наглеждаш поне малко, докато ме нямаше? Очевидно е, че тя е подивяла.
— Тогава очевидно не трябваше да я оставяш сама с мене — кисело отвърна той.
Ники си пое дълбоко въздух — опитваше се да продължи да се контролира.
— Не искам да се караме за това.
— Ти си тази, която започна да се кара.
— Не, не съм — възмути се тя; побесня, че той взема страната на Съмър.
— Виж — рязко се обади той. — Работя. Не мога да се справям с този тип обстоятелства.
— Много благодаря! — и тя тресна телефона. Не можеше да повярва, че при всички хубави неща, които бяха на път да й се случат, трябваше да се занимава и с тези глупости. А Ричард не й помагаше — единственото, за което си мислеше, беше скъпоценният му филм.
Почака петнайсетина минути, преди да излезе от спалнята си. Къщата беше празна.
— Съмър — извика тя. Никакъв отговор. Забърза към гостната — временната стая на Съмър. Изглеждаше като поразена от природно бедствие. — Съмър — извика отново.
Все още никакъв отговор.
Върна се в дневната и излезе на терасата. Съмър беше пренесла купона си долу на плажа. Бяха се разположили пред нечия друга къща като дрипав цигански катун — преносим компактдиск плеър изригваше силна рап музика.
Върна се обратно в къщата — пълна каша. Бяха разбили бара, разлели напитки по пода, пепелниците преливаха, навсякъде имаше кутии с полуизядени пици. Дори бяха нахълтали в кабинета на Ричард, въпреки че не бяха и докоснали бюрото му. Слава Богу. Или може би щеше да е хубаво да го бяха направили — накрая той щеше да се събуди и да разбере що за дяволска малка дамичка е Съмър в действителност.
— Няма аз да разчиствам — промърмори на себе си, вдигна телефона и се опита да се свърже с Шелдън в Чикаго.
— Господин Уестън, него няма — информира я прислужница със силен акцент.
— Кога ще се върне?
— Не знае. Той в Бахама.
Беше се отървал от Съмър и заминал на великолепна ваканция. Типично. Детето беше при нея, а на него не му пукаше. Поне можеше да я предупреди в какъв безценен таралеж в гащите се е превърнала дъщеря им.
Но не. Това не беше в стила на Шелдън. Той бе поискал тя да научи всичко сама.
— Страхотно парти! — отбеляза Тина. — Жалко, че майка ти го провали.
— Знам — съгласи се Съмър и отпи от кутийка бира. Двете се бяха проснали на пясъка и наблюдаваха как купонът около тях се разпада. — Тя е истинска убийца.
— Не бих си го и помислила — че е била някога млада и прочее…
Съмър хвана шепа пясък и го пусна да изтече между пръстите й.
— Тя ме заряза, когато бях дете. Изчезна.
— Кой се грижеше за тебе?
— Баща ми. Той е голям психоаналитик.
Тина кимна — като че ли разбираше.
— Обзалагам се, че ти съдира задника от бой.
„Не, точно това не прави — помисли си Съмър и пожела да има куража да се изповяда пред Тина. — Идва в стаята ми късно нощем, пльосва се цял върху ми, после си пъха нещото вътре в мене. Прави го, откакто навърших десет години. Сега, след като се ожени за Рейчъл, не е толкова често, но все още го прави, когато мисли, че наоколо няма никой, който да открие мръсната му малка тайна.“
— Баща ми е в Чикаго — равно произнесе тя. — Тук съм с майка ми и новия й съпруг.
— О, доведени бащи! — Тина потрепери пресилено. — От тях ме побиват тръпки! Имах трима — и всичките перверзници ми се нахвърляха. Ето защо се разкарах, като станах на шестнайсет — не можех да го понасям. Искам да кажа, че е противно — някакъв дърт надървен дядка да се влачи постоянно подире ти, докато майка ти е навън и разхожда Зак.
Съмър искаше да може да представи нещата в такава светлина, както го правеше Тина.
— А майка ти някога разбра ли? — попита тя.
Тина сви рамене.