— Кой знае? Пък и на кого му пука? — и скочи. — Ще си взема още една бира. Ти искаш ли?
Съмър поклати глава и Тина се отдалечи. Купонът продължаваше навсякъде около нея, но тя нямаше желание да се включи. Самата мисъл за баща й беше достатъчна, за да върне в стомаха й старото познато гадене — неизменна част от нейното порастване.
Първия път, когато той дойде в стаята й, беше ужасно, но след като започна да наминава веднъж седмично, всичко се превърна в навик. Беше само десетгодишна. Беше много уплашена. Освен това я беше заклел да мълчи, като я заплашваше с всякакви ужасни неща, ако тя проговори.
След известно време се научи да понася оскърблението. Твърде много се срамуваше, за да каже на някого, защото пред когото и да се изповядаше, щеше да си помисли, че тя го е насърчила. Така че, колкото и да беше болезнено, продължаваше да пази ужасната тайна за себе си.
Може би ако кажеше на Тина, нещата щяха да се оправят.
Може би.
А може би не.
— Жена ти звучи като истинска кучка — прошепна Кимбърли в ухото на Ричард.
Той погледна към двамата си редактори, за да види дали са я чули. Бяха твърде погълнати от машината, за да забележат.
Ръката на Кимбърли почиваше в скута му.
— Тя очевидно не те разбира — шепнеше тя.
Не се ли предполагаше това да е негова реплика?
— Ричард — главният му редактор, Джим, се обърна към него. — Хвърли един поглед — виж дали си имал предвид точно това.
Отдалечи се от Кимбърли, за да погледне онази сцена от филма, която бяха монтирали по негова молба.
— Трябва ни близък план на Лара — грубо отсече той. — Моя грешка. Пак я върнете.
Кимбърли беше права — откакто на Ники й бе хрумнало, че може да стане продуцент, се беше превърнала в кучка. Отнасяше се с него като с шибана детегледачка. Звънеше и се оплакваше, след като знае, че той работи. Откъде, по дяволите, идваше тая?
Джим върна близкия план на Лара. Ричард гледаше филма и оставаше доволен. Седмицата беше дълга, но бяха стигнали донякъде, сглобеният материал изглеждаше страхотно.
— Благодаря, момчета — той се изправи и се протегна. — Ще се видим рано сутринта в понеделник. Вървете си вкъщи при семействата — те вероятно вече са забравили как изглеждате!
Кимбърли повися малко, за да изчака двамата мъже да си тръгнат. Ричард бързо въвеждаше данни в своя лаптоп.
— Нямаш ли си приятел? — попита, когато най-после осъзна, че тя все още е там.
— Сега имам — отговори му със секси глас.
Точно беше на път да й каже: „О, не, нямаш!“, когато тя изскочи от роклята си и онези подканящи за целувки зърна се изпречиха пред лицето му — а той не беше ял цял ден…
Понякога изкушенията идват просто така.
По залез Съмър влезе обратно в къщата.
— Извинявай, мамо — промърмори тя така, сякаш не е станало кой знае какво. — Купонът като че ли излезе от контрол.
— Излязъл от контрол! — възкликна Ники — за свой ужас звучеше все повече и повече като майка си. — Обърнали са къщата ми наопаки. Кой ще изчисти?
— Прислужницата — каза Съмър, завлече се в кухнята и отвори хладилника.
— Няма да го направи прислужницата — Ники беше почервеняла от гняв, когато последва дъщеря си в кухнята. — Ти, млада госпожице, ти ще го свършиш сама.
Съмър почти й се изсмя в лицето.
— Не и аз. Не е моя работа.
За няколко секунди Ники напълно се лиши от дар слово. Това проклето хлапе я вбесяваше отвсякъде и тя нямаше намерение повече да го понася.
— Съмър — опитваше се да не излезе окончателно от кожата си. — Разбери веднъж завинаги. Можеш да си правиш каквото си искаш, когато си с баща си. Обаче докато си тук, аз определям правилата и ако не ти харесват, ще хванеш следващия самолет за Чикаго. Схвана ли?
Съмър схвана. Когато Ричард се прибра, къщата беше чиста и Съмър — облечена като невинно девойче в дълга индийска рокля, с вързана на опашка на тила бяло-руса коса — го поздрави с целувка и прегръдка.
— Благодаря, че се грижеше за мене, докато мама я нямаше — каза тя с ангелско изражение. — Ти си върхът!
Ричард погледна към Ники, сякаш за да каже: „Ама ти от какво се оплакваш? Детето си е супер.“
На Ники й се дощя да му отвърне: „Първо действие, Ричард, част от програмата.“
Но не го направи и тримата отидоха да вечерят в „Гранита“, а Съмър цяла вечер се държа безупречно.
По време на вечерята Ники разказа на Ричард, че Лара се е съгласила да участва в „Отмъщение“. Той не продума и дума.
— Не е ли страхотно? — притискаше го тя.
— Не — отговори той с гримаса. — Ще си навлечеш само неприятности.
Тя не беше склонна да се разправят пред Съмър. Всъщност изобщо не искаше да се разправят. Той си имаше свое мнение, тя — свое.