— Гени — промърмори тя и от неудобство се засмя. — Всичко се дължи на моите… родители.
— Не обичаш да ти правят комплименти, нали?
— Объркват ме.
— Защо?
— Откъде да знам? — тя отхапа от хамбургера си и за двайсти път се зачуди какво прави с него. Той е зает. Тя е свободна. Комбинацията не става.
— Какво правиш всяка вечер? — попита той, докато я наблюдаваше как се храни.
— О — лекомислено каза тя. — Организирам щури купони, вися по плажа. А ти?
— Седя си в хотелската стая.
— И говориш с годеницата си?
— Много е заета — и заряза измислената Филипа колкото се може по-бързо. — Постоянно работи — никога не спира.
— И ти го приемаш?
— Не знам. Всъщност… — той се поколеба. — Не, няма да те товаря с проблемите си.
— Давай, товари ме. И аз имам няколко, които мога да обсъждам.
Той се засмя.
— Да бе, сигурно. Кажи ми ги, а аз ще ги продам на таблоидите.
— Обзалагам се, че ще го направиш.
— Всичко, за да изкарам някой долар — и двамата се усмихнаха един на друг. — Забавно е — продължи той, изведнъж станал сериозен.
— Мога да бъда по-голямата ти сестра — добронамерено се обади тя.
— Хей, я не се увличай — по-голяма си от мене само с две години.
— Чувствам се като ученичка, която бяга от час — призна си тя. — Никога не напускам снимачната площадка, когато работя. Но е забавно.
— Както казах, вероятно всички говорят за нас.
— И почти не се сещат колко невинни сме всъщност.
— Може би трябва да им дадем нещо, за което да говорят — небрежно се обади той.
— Например? — тя беше също толкова небрежна.
— Какво ще кажеш например да те заведа довечера на вечеря? — той се наведе през масата. — В онзи малък рибен ресторант, който открих.
Тя дълбоко си пое дъх.
— Ъ-ъ… Джой, трябва да те предупредя, че ако ни видят някъде на обществено място, папараците сигурно ще изскочат от храстите. Обядът е друго нещо — а аз имам сериозното усещане, че Филипа няма да одобри снимки на двама ни по време на вечеря във всички таблоиди.
— Тя не е ревнива — равно произнесе той. Тя дори не съществува.
— Аз бих била — тихо се обади тя.
— Не — възрази той. — Не мога да си представя ти да ревнуваш.
— Ще бъдеш изненадан. Мога да бъда истинска кучка.
— О, не — той поклати глава. — Не и ти.
И после тъмните му очи отново срещнаха нейните и тя почувства силно привличане, което наистина я накара да се почувства много нервна.
— Ъ-ъ… трябва да се връщаме — каза, след като погледна часовника си.
— Да — съгласи се той. — Трябва да репетирам с Кайл и координатора на статистите. Ще бъде интересно.
Тя се изправи.
— Сигурна съм, че Кайл ще го направи много интересно. Просто помни — всички са на твоя страна.
Излязоха и тръгнаха към колата и шофьора й.
Джой отвори вратата и тя се плъзна на задната седалка.
— Вечеря? — попита той. — Да или не?
Тя усети стомахът й да изтръпва. Това беше абсолютна лудост… и все пак — защо не?
— Да — беше останала без дъх. — Нека да живеем опасно.
Той кимна, сякаш бе знаел, че тя ще се съгласи.
— Ще те взема в седем.
Лара беше във фургона на гримьорите. По някаква неизвестна причина не можеше да спре да мисли за Джой — тъмните му мрачни очи, дългата коса, невероятната усмивка.
— Хм… — отбеляза Рокси, заета с бурканче блед гланц за устни и тънка четка. — Оня е голяма работа.
— Кой? — Лара рязко се върна към действителността.
— Папата — Рокси беше заядлива. — Ама ти за кого си мислиш? Джой Лоренцо, разбира се.
— О, да, Джой. Изглежда приятен младеж — Лара се постара тонът й да не предизвика възражения.
— Ха! — възкликна Рокси. — И как беше обядът ви?
— Всъщност, Рокси — сладко отвърна Лара, — това не е твоя работа.
Рокси знаеше кога да си държи устата затворена.
Джой работеше с координатора на статистите, когато Кайл най-после се появи и се втурна към отговорника по каскадите, за пореден път пропуснал да забележи присъствието на Джой.
— Давайте филма — рязко изрече Кайл. — И да приключваме с това.
„Да ти го начукам — помисли си Джой. — На тебе и на шибаната ти косица и шибана усмивка. Голяма шибана кинозвезда. Ама на кого му пука?“
Каскадьорът започна да обяснява как трябва да премине сцената — показваше на Кайл как точно да замахне с юмрук, без да удари Джой.
— Знам, знам — нетърпеливо го прекъсна Кайл, докато си пукаше пръстите. — Правил съм го хиляди пъти.
На репетициите всичко мина добре, но след като Майлс нареди да се снима, Кайл замахна и удари Джой наистина — съкрушителен удар в челюстта му.