Беше толкова неочаквано, че Джой се просна като камък.
Бе обаче достатъчно професионалист, за да остане на земята, докато Майлс извика:
— Стоп!
Когато се изправи, беше готов да убива.
Майлс пристъпи между двамата и се обърна към Кайл:
— Какво, по дяволите, става тук?
— Предполагам, ръката ми трябва да се е плъзнала — в гласа на Кайл се четеше подигравка. — По-добре да го направим пак.
Майлс дръпна Кайл настрана.
— Задръж си ръката, когато от тебе се иска точно това — нареди му напрегнато.
— Да, да — на Кайл обаче въобще не му пукаше.
Когато отново заснеха сцената, на снимачната площадка цареше тишина. Този път Кайл се въздържа и отдръпна юмрука си.
— Добре, още веднъж — извика Майлс — не беше доволен.
Рокси прегърна Йоко.
— Гледай как ще му го върне на бедното копеле — прошепна тя.
— Всички да млъкнат — изкрещя първият асистент-режисьор.
Кайл удари Джой ужасно силно и той си помисли, че кучият син му е строшил ченето; въпреки че това извика много лоши спомени, успя да остане на земята, докато Майлс извика:
— Стоп! Това е!
Веднага след като се убеди, че камерата е спряла да снима, той скочи на крака, втурна се подир Кайл, обърна го към себе си, замахна и го фрасна по брадичката.
За момент Кайл не можа да повярва, че е нападнат. После отговори с удар на лявата си ръка и преди някой да успее да ги спре, двамата актьори се оказаха въвлечени в истински юмручен бой.
— Казах ти! — обади се Рокси.
Неколцина от екипа пристъпиха напред, за да ги разделят, но не и преди Джой да успее да разбие носа на Кайл.
— Ти, шибан педераст! — пищеше Кайл, очите му бяха изхвръкнали, остатъкът от косата му — щръкнал. — Ще направя всичко възможно никога повече да не си намериш работа, ти, тъп шибан задник!
Джой се отдалечи, докато потриваше кокалчетата си.
След като напусна снимачната площадка, Лара тръгна след него.
— Копелето си го просеше — измърмори той.
— Тебе те провокираха — каза тя. — Всички видяха какво се случи.
— Да, но по-късно не трябваше да си го връщам — беше бесен на себе си, че е загубил контрол. — Не тук, не пред всички.
— Джой, той си го заслужаваше.
— Точно това харесвам у тебе — пламенно заяви той. — Винаги си на страната на неудачниците.
Тя леко положи ръка върху неговата.
— Едва ли бих те нарекла неудачник.
Той напрегнато се взря в нея.
— Все още ли остава уговорката ни за вечеря?
— Естествено — ясните й зелени очи се впиха в неговите. — Не бих го пропуснала.
И той разбра, че няма да мине много време и тя ще е негова.
ГЛАВА ДВАЙСТА
Инцидентът стана през една гореща юнска нощ. Алисън Сиуел не беше в най-добро настроение. Майка й я вбесяваше с постоянното си хленчене и оплакване — така я вбесяваше, че Алисън плащаше на съседското хлапе — четиринайсетгодишна наркоманка, която се нуждаеше от пари за хероин — да седи при нея, докато я няма. Тийнейджърката имаше зелена коса и халка на носа си и Бог знае къде още. Това не се отразяваше добре на майка й, която каза на Алисън, че по-скоро би умряла, отколкото да приеме това хлапе за компания.
„От моя страна — никакви проблеми — помисли си Алисън. — Тогава може би и аз ще успея да поспя.“
Беше се измъкнала в шест часа, за да заеме добра позиция пред Гилдията на режисьорите за прожекция, на която трябваше да присъства Лара Айвъри. Алисън получи списъка на поканените знаменитости от един познат. Естествено, трябваше да му плати, но нищо в живота не беше безплатно — включително новите туристически обувки, които си бе купила наскоро и които стискаха краката й и я докарваха до още по-лошо настроение.
Стоеше отзад, чудеше се какъв ще е ескортът на Лара тази вечер. Според „Хард копи“, любимото телевизионно шоу на Алисън, тя наскоро се беше отървала от онзи боклук Лий Рандолф — той беше история. Значи сега Лара отново беше свободна. Алисън се надяваше тя да не започне да се среща с когото и да било. Ако Лара направи лош избор, тя трябва да я предупреди — защото Алисън знаеше много за всички тях. Знаеше кой клюкарства за съпругата си; кой се крие в гардероба; кой обича травестити; кой си пада по курви.
Толкова за така наречените холивудски мачо. Тълпа надървени перверзници.
Лара беше зарязала Лий вероятно защото си бе взела бележка от всички предупреждения, написани от Алисън. Понякога й беше пращала по три или четири писма на ден просто за да е сигурна, че тя знае, че Алисън Сиуел е на нейна страна и работи за нея. Мислеше си, че след като Лий Рандолф го няма, може да възобнови посещенията си в дома на Лара. Точно днес й написа дълго писмо, в което казваше на идола си, че сега биха могли да прекарват заедно много време, след като неудачникът е история. Неудачникът, самият господин Лий Рандолф — ако зависеше от нея, — би получил куршум в главата, защото по негова вина тя не живееше в дома на Лара и не я посещаваше като истинска приятелка.