Набра номера му в Ню Йорк. Вдигна жена. Това трябваше да е Филипа. Затвори паникьосана.
„О, Боже — помисли си тя. — Наистина го харесваш, защото ако не беше така, щеше да говориш с годеницата му и да й обясниш защо се обаждаш.“
За да влоши нещата, тази нощ сънува еротичен сън с него и на сутринта се събуди рано, изчервена и възбудена.
Ники беше права. Време беше да си намери мъж.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ТРЕТА
— Чувствата ти са отразени на лентата — каза Майлс по време на закуската край фургона на кетъринга.
— Моля? — попита Лара, докато човъркаше две варени яйца в чинията си, защото не беше гладна, а готвачът швед, който очевидно й беше голям почитател, бе настоял да й напълни огромна чиния с храна.
— Снимаме любовна история — отбеляза Майлс, свали очилата си и се взря в нея с избелели сини очи. — А химията между тебе и Кайл почти изчезва.
Тя се намръщи.
— За сцената с целувката вчера ли говориш?
— Точно така.
— Извинявай, Майлс — каза тя. — Кайл беше ял чесън и дъхът му смърдеше, плюс това той винаги се опитва да си напъха езика в гърлото ми.
— Знам, че е таралеж в гащите — съгласи се Майлс и разтърси слабата си побеляла коса. — Само че тук правим филм, а на екрана вие двамата трябва да изглеждате безнадеждно влюбени. Трябва да се вижда, иначе ще ни изстине мястото в класацията.
— Ще се опитам.
— Опитай по-сериозно. Използвай особената си магия, Лара, престори се, че той е някой друг.
„Престори се, че е Джой — мисълта изплува в главата й съвсем неочаквано. — Престори се, че е Джой Лоренцо, с когото не си се чувала от две седмици и половина, въпреки че обеща да му уредиш прослушване за «Отмъщение».“
— Добре, Майлс. Обещавам да направя нещо в това отношение — тя стана от масата и се отправи към фургона на гримьорите.
Днес снимаха голяма любовна сцена, което означаваше, че трябва да призове всичките си актьорски умения и да се опита да навлезе в нея.
Кайл Карсън беше от най-лошия вид лицемери. Пред света имаше един образ — нещастна кинозвезда, към когото се отнасят зле и чиято съпруга го е зарязала, — докато в реалния живот беше непоправим женкар, който не можеше да си го държи в панталоните. През последните няколко седмици нуждата му от жени беше нараснала — всеки ден пристигаха по няколко нови. Рокси изкоментира, че е навлязъл в чукаща фаза — точно описание на активността му. Но тя бе забелязала и че задникът му е отпуснат и трябва да си наеме дубльор — твърдение, което разби всички.
Лара въздъхна — не само че не й харесваше да го целува, но се и притесняваше да не хване някоя гадна болест. Слава Богу, имаше дубльорка, която я заместваше в най-интимните моменти на любовните сцени. Беше тъпо, че жените на екрана са принудени да си показват всичко, докато партньорите им мъже скромно минаваха само с някой проблясък на задника. Като че ли Деми Мур беше единствената кинозвезда, на която сякаш й харесваше да си разкрива всичко.
Миналата седмица от Лос Анджелис бяха пристигнали три актриси за конкурса за нейна дубльорка. На снимачната площадка имаше неприличен смях и побутване с лакти, докато момичетата влизаха във фургона на Майлс за интервютата си. Майлс я беше помолил да присъства и тя.
— В края на краищата — каза й той, — става въпрос за твоите гърди на екрана. Искаш да изглеждат добре, нали?
— Сигурна съм, че ще избереш най-доброто — сухо отговори тя, докато се чудеше какво ли е да се разхождаш пред тълпа от непознати и да си показваш гърдите.
Барбара Уестърбърг я замести на прослушването и накрая наеха Уилсън Патерсън, дублирала различни части от тялото на Мишел Пфайфър, Джулия Робъртс и Джина Дейвис. Тя не беше изключителна красавица, но имаше великолепно тяло и не се срамуваше да го показва.
Днес Уилсън стоеше гола в другия край на гримьорната — фургон и оставяше да гримират всеки сантиметър от тялото й с хубав тен.
— Здравей — обади се Лара, когато влезе във фургона.
— Здрасти — отговори Уилсън, без изобщо да се притеснява. — Надявам се успешно да те заместя.
— Сигурна съм, че ще е така — и Лара седна на гримьорския стол, решена в следващия си договор да не позволи дубльорка — това беше измама от най-лошия тип.
— Виждала ли си перуката? — попита Йоко, докато чистеше лицето на Лара с влажен памучен тампон.
— Каква перука?
— Рокси се появи с тази фантазия. Отзад Уилсън изглежда точно като тебе.
— Не знам защо трябва да го правят — оплака се Лара. — Неприятно е.