— Ами… Ричард ми каза, че смяташ да ангажираш Айдън Шон — добави Съмър и зашляпа подире й към входната врата.
— Да, така е — Ники ровеше из чантичката си за ключовете от колата. — Не ти ли харесва?
— Изглежда умопомрачително — възкликна Съмър с ококорени очи. — Готова съм на всичко, за да се срещна с него.
Значи това е събудило този неочакван интерес към работата й. „Хм…“ — помисли си Ники и си спомни собствените си юношески увлечения по кинозвездите. Обичаше Робърт Редфорд. После неспасяемо хлътна по Ал Пачино. А когато убиха Джон Ленън, беше съсипана от скръб.
— Снимките още не са започнали — каза тя. — Но когато снимаме, може би ще дойдеш на снимачната площадка.
— Ще бъде страхотно!
— Сега трябва да тръгвам — и Ники пак погледна в чантичката си, за да е сигурна, че си е взела филофакса. — Какво смяташ да правиш днес?
— Както обикновено — неопределено отговори Съмър.
— И какво правиш обикновено?
— Обикалям магазините, ходя на плаж. Запознах се с едно момиче, Тина — мотаем се.
— На мене ми изглежда забавно.
— Ами така е! — Съмър й се усмихна широко. — Благодаря ти, мамо.
— За какво?
— О, не знам. Защото ми харесва, че съм тук.
Ники я остави с хубаво чувство. Когато Съмър поиска, може да бъде възхитителна.
Тази вечер Ники и Ричард вечеряха в малко италианско ресторантче в Малибу. Ричард не се беше отказал от назидателното си настроение — непрекъснато я наставляваше каква трябва да е и каква не бива да е една филмова продукция.
— Обратното на това, което си мислиш, аз наистина знам какво правя — Ники се бе отегчила от вечното му натякване.
— Взела си си побъркан режисьор, дрогиран актьор за главната мъжка роля и Лара за негова партньорка — не спираше да се заяжда той. — Предварително си провалила филма.
— Ричард, благодаря ти за съветите — гласът й звучеше уморено. — Сигурно трябва да приема думите ти за окуражителни.
По-късно си легнаха в леглото и всеки се сви в своята половина. От телевизора Дейвид Летерман си бъбреше нещо със Сандра Бълок — но нито един от двамата не гледаше.
„Този филм още повече разклати брака ни — мислеше си Ники. — Той застана между нас. Отдалечи ни един от друг.“
Най-тъжното беше, че тя не можеше да го предотврати. Просто трябваше да направи филма — нямаше друг избор.
Докато Ричард и Ники се отпускаха в леглото си, Съмър кръстосваше клубовете по Стрип. Ваканцията й беше истинско приключение. А Ричард толкова хитро успя да премълчи пред майка й за кръшкането си — и да й даде пълна свобода, каквато впрочем заслужаваше. В Чикаго нещата оставаха толкова объркани и сложни — баща й, всичко останало. Само да можеше да се премести в Лос Анджелис за постоянно…
Във „Вайпър рум“, клуба на Джони Деп на булевард „Сънсет“, заедно с Тина, Джед и неколцина приятели се настаниха в едно ъгълче. Някои вече бяха надрусани или пияни.
— Виж ти! Виж ти! — възкликна тя. — Вижте кой влиза!
— Кой? — попита Тина и през рамо погледна към входа.
— Айдън Шон и Мик Стивън — избъбри Съмър, а очите й шареха по фигурите на отегчения актьор и непохватния режисьор, които си пробиваха път към бара в компанията на надрусана рижа мадама в прилепнала права черна рокля и яркочервени боти.
— На две крачки са от нас! — въодушеви се тя. — Отивам при тях.
— Как така ще ходиш при тях? — намръщи се Джед. — Даже не ги познаваш.
— Голяма работа — отговори самонадеяно Съмър. — Айдън ще играе във филма на майка ми — Мик го режисира — значи горе-долу се познавам с тях — сините й очи проблеснаха. — Хайде, Тина, ела.
— А, не — възрази Тина с чувство на превъзходство. — Не съм свикнала да тичам подир мъжете — обикновено те ме търсят.
Джед напълно одобри думите й. Не беше никак доволен, че Съмър се занася по други мъже.
— Е, добре, аз отивам — Съмър скочи на крака и се запромъква между хората в салона, преди някой да може да я задържи.
Спря се пред Айдън Шон.
— Здрасти — поздрави го и впери поглед право в него. Той сякаш не я забеляза.
— Изчезвай, русокоске — промърмори надрусаната рижава мацка.
— О, здрасти, хубавице — отзова се Мик и повдигна очила, за да види по-добре това невинно девичо видение с плътни устни и огромни сини очи.
— Едно питие?
В джоба си имаше фалшива идентификационна карта на пълнолетна, която й даде Джед. Защо да отказва?
— Мартини — поръча, уверена, че е много гъзарско.
— Мартинито идва — обяви Мик и облиза пресъхналите си устни.
— О… благодаря — изобщо не отклоняваше настойчивия си поглед от Айдън, а той въобще не й обръщаше внимание. Беше пълен непукист, но тя го смяташе за „убиец“. Искаше да говори с него, не с този режисьор с разплуто лице.