— А, не — той изобщо не се предаваше. — Аз съм почтен. — Кратка пауза. — Между другото разбрах, че и ти си била снощи в същия ресторант. И кое е новото ти гадже?
— Знам, че трябва да работя с тебе — каза тя с ледено спокойствие. — Но не и че трябва да ти споделям.
Рокси дойде при тях.
— Какво става? — попита тя, забелязала, че Лара е разстроена.
Кайл се измъкна и отиде да говори с Майлс.
— Тоя е истинска свиня — гласът на Лара трепереше от гняв.
— Всички са такива — съгласи се Рокси, сякаш това изобщо не я изненадваше.
— Кайл е най-противният.
— Сега пък какво е направил?
— Повярвай ми — Лара тръсна глава. — Толкова е гадно, че по-добре да не знаеш.
— О, не, трябва да ми кажеш — Рокси винаги беше готова на всяка цена да научи последната клюка.
— Как така Уилсън е успяла снощи да си тръгне от снимачната площадка с моя перука? — попита Лара.
— Тая кучка! — Рокси присви очи. — Казах й да я вземе и да я остави в гардероба, където въобще не се появила. Тази сутрин намерих перуката в една чанта пред вратата на хотелската ми стая — цялата в боклуци. Един Господ знае какви ги е вършила!
— Забрави Господа, попитай Кайл — измърмори Лара.
— Ама наистина ли? — извика Рокси. — И защо трябва да се учудвам, като знам, че той е готов да изчука всичко живо наоколо!
Дойде Майлс.
— Готова ли си, скъпа?
— Да, Майлс. — И си помисли: „Още три дена и никога повече не трябва да виждам Кайл Карсън.“
Потисна чувствата си и изцяло се отдаде на работата си по първата сцена, като се надяваше тя да се получи с колкото може по-малко дубли.
И както винаги Кайл провали всичко. Непрекъснато объркваше репликите си, постоянно се притесняваше за косата си.
През обедната почивка един от шофьорите я откара у дома. Завари Каси на телефона в дневната, заобиколена от кутии и куфари — подготвяше скорошното им заминаване.
— Какво правиш тук? — попита я Каси и остави слушалката.
— Трябваше да си поема дъх. Около снимачната площадка витаят само тестостерони — отговори Лара и небрежно добави: — Ами… къде е Джой?
— Излезе — съобщи Каси.
— Каза ли къде отива?
— Не…
Лара влезе в спалнята си и се опита да си обясни защо това я накара да се почувства разочарована. Държеше се като ученичка, прибрала се вкъщи за междучасието, а той дори не беше тук. Хм… Човек не бива да очаква нищо от живота, за да не страда разочарован.
След минутка почука Каси.
— Лара — започна тя на вратата, — какво казах, че се разстрои така?
— О, няма нищо — успокои я Лара и се усмихна незабележимо, защото знаеше, че Каси все пак ще го изрече.
— За този пич, Джой — Каси смръщи чело. — Знаеш ли изобщо нещо за него?
— Толкова, колкото ми трябва.
— Предполагам, това, че е адски готин, ти стига — продължаваше Каси. — Нали знаеш, пълно е с готини пичове.
— Не мога да разбера какво искаш от мене.
— Мислиш ли, че е разумно да го поканиш у дома си?
— Става дума само за някой и друг ден — опита се да се защити Лара. — Бъди спокойна, няма да ме заколи. И не се тревожи напразно, Кас, много добре си давам сметка какво правя.
— Щом казваш, ще ти повярвам — кимна неуверено Каси. Вътрешно смяташе, че за Лара е най-добре отново да се събере с Ричард.
— Вече трябва да се връщам на снимачната — обади се Лара. — Когато Джой се прибере, му кажи, че ще закъснея. И освободи готвача — ще вечеряме навън.
— Дадено — прие поръчката Каси.
Малко след като Лара тръгна към студиото, Джой се качи на наетата от него кола и реши да покара из града. Искаше да избяга далече от този дом, от Каси и вечното й мусене. За него беше много важно да я спечели на своя страна. А оставането тук му изглеждаше твърде рисковано.
Караше без определена цел, спря пред една будка, взе си пакет цигари.
Когато научи новината, че той се изнася, Маделин беше неприятно изненадана.
— Кажи ми защо напускаш точно сега — питаше тя. — Намерих ти работа, намерих ти жилище. Какво още искаш?
— Мади, аз никога няма да мога да те направя щастлива — оправда се по старому — беше го казвал толкова пъти и то винаги действаше. Просто не можеше да й обясни.
— Ако искаш, поне можеш да опиташ — Маделин почти се разплака от отчаяние.
— Не — отговорът му беше готов. — Мога само да те накарам да страдаш, а нито ти, а още по-малко аз го желаем. Заминавам за Лос Анджелис — и каквото стане…
— Ами парите ми? — попита тя съвсем делово, за момент преглътнала сълзите си.
— Ще ти ги върна.
— Кога?
— Запази моя чек за филма и го осребри.
— Да знаеш, че никога повече не искам да те виждам, Джой — предупреди го тя на раздяла. — Това е последният път, когато си тръгваш оттук.